Причинител на болестта Огнен пригор по овощните растения е  бактерията Erwinia amylovora (Burrill) Winslow & al. Огненият пригор е много  вредоносна и силно инфекциозна болест, предизвикваща бързо загиване на заразените растения. Болестта е установена при повече от 160 дървесни и храстовидни растения, но има най-голямо стопанско значение за крушата, дюлята, ябълката, вишната, черешата и прасковата.

По време на цъфтежа цветовете, съцветията и младите връхни леторасти внезапно увяхват и некротират. При крушата болните растителни части са почти черни, а при ябълката и дюлята – светлокафяви. Повредените растителни органи не опадат, а остават в короната, което придава опожарен вид на дърветата, откъдето болестта е получила името си. Повредените млади леторасти и клонки набъбват и се изпълват с червеникава течност, която при влажно време изтича от тях. По-късно те изсъхват, а връхната им част се завива кукообразно. Върху заразените участъци по клоните и стъблата се образуват раковини, а кората им се набръчква и напуква. Върху младите завръзи и плодове се появяват разрастващи се кафяви петна. При влажно време от тях се отделят бледожълти капчици от бактериен ексудат. При сухи условия ексудатът засъхва под формата на малки фитилчета. Постепенно повредените плодове увяхват и се мумифицират. Заразата бързо се разпростира върху по-големите скелетни разклонения, а впоследствие обхваща и ствола. Признаците на болестта могат да се наблюдават и в основата на стъблата или по корените под формата на едри воднисти кафяво-червени напетнявания, водещи до бързо загиване на нападнатите дървета.

Разпространението на бактерията се извършва по механичен начин – чрез водните капки, вятъра, насекомите и птиците. Проникването на патогена в растенията става през устицата или през рани, но само в случаите, когато те са пресни и преди образуване на раневи тъкани. Насекомите, най-често пчелите, пренасят заразата върху нектарниците в процеса на опрашването. На големи разстояния бактерията се разнася чрез посадъчен материал или чрез калеми от болни растения.

Патологичният процес се развива най-интензивно при температура над 18ºС и при висока атмосферна влажност в периода около цъфтежа. Използването на високи норми азотни торове провокира силното развитие на инфекциозния процес.

КОНТРОЛ

Необходимо е внимателно изкореняване и унищожаване както на загиналите овощни дървета, така и на дивите гостоприемници на бактерията. Добър резултат дава изрязването на нападнатите растителни части до здрави тъкани, което трябва да се извършва в периода на покой на гостоприемника и при намалена паразитна активност на патогена. Зелената резитба на повредените растителни части през следващия вегетационен сезон също ограничава първичната инфекция. Използваните овощарски инструменти задължително трябва да се обеззаразяват с белина – 5%, или карболова киселина – 5%. Големите рани, получени при резитбата, трябва да се замазват с овощарски мехлем, блажна боя или с готови овощарски пасти. Необходимо е задължително есенно пръскане на нападнатите насаждения  при  50%-ов листопад с бордолезов разтвор – 2% и ранно пролетно третиране с бордолезов разтвор – 1% или шампион – 0,3%.

Относително устойчиви спрямо огнен пригор са крушовите сортове Магнум, Жифардова масловка, Старкинг делишес, Муун глоу, Тайсън, Александър Люкас. Към групата на чувствителните се отнасят сортовете Вилямова, Боскова, Хардиева и Харденпонтова масловка, Деканка на комисията, Клапов любимец, Клержо, Попска, Пас Красан и Ранна от Треву.

От дюлевите сортове известно ниво на устойчивост към огнен пригор проявяват сортовете Хемус, Триумф и Португалска. Силно чувствителен е сортът Асеница.

При ябълката относителна устойчивост спрямо огнен пригор показват сортовете Червена превъзходна, Либърти, Приам, Прима, Присила, Редфрий, Сърпрайз, Уайнсеп, Боскопска хубавица, Майголд, Онтарио. Чувствителни са сортовете Джонатан, Зимна бананова, Кокс оранжева ренета, Златна пармена, Айдъред, Молиз делишес, Фуджи, Глостер, Поларед. Чувствителни към патогена са и ябълковите подложки М 9 и М 26.