Обикновен червен акар, паяжинообразуващ акар, червено паяче (Tetranychus telarius L.) Този вид има космополитно разпространение и е в състояние да напада повече от 200 растителни вида. У нас той се среща повсеместно и е икономически най-важният неприятел за голям брой зеленчукови видове – домати, краставци, тикви, тиквички и т.н. При обикновния червен акар съществуват ясно изразени полови различия. Активните женски акари имат овално продълговато тяло, с дължина 0,43 мм, сиво-зелен до жълто-зелен цвят и две тъмни петна, разположени странично от горната страна. Диапаузиращите женски индивиди са с яркооранжево-червен цвят. Мъжките акари са по-дребни, с големина 0,28 мм, с по-удължено и стеснено в задния край тяло. Яйцата са сферични, лъскави, със зеленикав цвят. Ларвата е жълто-зеленикава, с три чифта крака. Нимфите приличат на възрастните и имат четири чифта крака, но са по-дребни.

Зимуват женските индивиди, скрити под кората на многогодишните гостоприемници, под нападнатите растителни остатъци, под камъни, по вегетиращите растения в парници, оранжерии, в стопанските постройки и т.н. Напролет се заселват от долната страна на листата, най-често около листната дръжка. Там изпридат нежна паяжина, под която преминава цялото им развитие. Всички възрасти се хранят, като смучат растителен сок, в резултат на което листата се обезцветяват, жълтеят и некротират. При полски условия развиват до 15-20 поколения, а при оранжерийни, където развитието им започва по-рано, и повече.

 

КОНТРОЛ

 

Необходимо е стриктно спазване на общите фитосанитарни мерки, включващи дълбока почвена обработка и унищожаване на растителните остатъци. Поддържане на по-висока почвена и въздушна влажност, особено в култивационните съоръжения. Химични пръскания с специфични акарициди.

 

Виж още АКАРИ