Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Обикновен червен акар, паяжинообразуващ акар, червено паяче

Tetranychus telarius

Обикновен червен акар, паяжинообразуващ акар, червено паяче

Обикновен червен акар, паяжинообразуващ акар, червено паяче (Tetranychus telarius L.) Този вид има космополитно разпространение и е в състояние да напада повече от 200 растителни вида. У нас той се среща повсеместно и е икономически най-важният неприятел за голям брой зеленчукови видове – домати, краставци, тикви, тиквички и т.н. При обикновния червен акар съществуват ясно изразени полови различия. Активните женски акари имат овално продълговато тяло, с дължина 0,43 мм, сиво-зелен до жълто-зелен цвят и две тъмни петна, разположени странично от горната страна. Диапаузиращите женски индивиди са с яркооранжево-червен цвят. Мъжките акари са по-дребни, с големина 0,28 мм, с по-удължено и стеснено в задния край тяло. Яйцата са сферични, лъскави, със зеленикав цвят. Ларвата е жълто-зеленикава, с три чифта крака. Нимфите приличат на възрастните и имат четири чифта крака, но са по-дребни.

Зимуват женските индивиди, скрити под кората на многогодишните гостоприемници, под нападнатите растителни остатъци, под камъни, по вегетиращите растения в парници, оранжерии, в стопанските постройки и т.н. Напролет се заселват от долната страна на листата, най-често около листната дръжка. Там изпридат нежна паяжина, под която преминава цялото им развитие. Всички възрасти се хранят, като смучат растителен сок, в резултат на което листата се обезцветяват, жълтеят и некротират. При полски условия развиват до 15-20 поколения, а при оранжерийни, където развитието им започва по-рано, и повече.

 

КОНТРОЛ

 

Необходимо е стриктно спазване на общите фитосанитарни мерки, включващи дълбока почвена обработка и унищожаване на растителните остатъци. Поддържане на по-висока почвена и въздушна влажност, особено в култивационните съоръжения. Химични пръскания с специфични акарициди.

 

Виж още АКАРИ

 

  |  Views: 2553  |  Прочетено във Вестник за градината