Всички нощенки (сем. Noctuidae) се характеризират с висока степен на всеядност, но при трайните култури имат сравнително ограничено значение. Те се явяват по-съществена заплаха за лозовите вкоренилища  и за овощните разсадници.

Отделните видове нощенки се различават силно по своето биологично развитие. Могат да имат едно, две или три поколения през годината. Зимуването също се извършва на различни фази от развитието им – яйце, ларва или какавида.

Възрастните насекоми на нощенките са сравнително едри пеперуди, достигащи 30-45 мм, със светлокафяви или жълто-сиви предни крила, върху които има няколко специфични петна и различни зигзаговидни ивици. Задните крила обикновено са по-светли и оцветени в един тон. Пеперудните са активни нощем, откъдето тази група насекоми носят името си. Те не нанасят повреди по растенията. Привличат се силно от светлина (особено от UV спектъра), от различни ферментиращи течности и от цъфтяща растителност, тъй като се изхранват с отделящия се нектар. Пеперудите снасят яйцата си през нощта поединично, по-често по няколко заедно, от долната страна на листата и по листните дръжки на културната и плевелната растителност или по сухите растителни остатъци, намиращи се върху почвата. Предпочитат стелещи се или образуващи розетки растения.

Възрастните гъсеници често са землисто сиви (при т.нар. сиви червеи), но при някои видове върху гърба и отстрани на тялото може да има надлъжни различно оцветени ивици. Често кожата им е мазна или шагренирана дребнозърнесто. Имат по три чифта гръдни крака. Само гамозначната нощенка има и 3 чифта коремни крака. Използват големи количества растителна маса за изхранването си и могат да бъдат силно вредоносни за растенията, особено при висока плътност. В зависимост от начина на живот, който водят ларвите им, нощенките се разделят на две големи групи – подземни и надземни.

 

Подземни нощенки

 

Гъсениците на подземните нощенки водят нощен начин на живот и се изхранват с корените, с кореновата шийка, с основната част на стъблото и с приземните листа на розетките. През деня те се намират плитко заровени в почвата, най-често около мястото на повредите, свити на кравайче. Особено чувстителни са младите растения, преди развитието на механичните им тъкани. Вследствие на нанесените повреди растенията се пречупват и загиват. При по-късно нападение растенията могат да оцелеят, но обикновено развитието им е силно редуцирано. Често повредите се разрастват по дължината на реда, като се засягат няколко последователно разположени растения. Останалите етапи от развитието на подземните нощенки – яйцеснасяне и какавидиране също преминават или са свързани с почвата.

Към подземните нощенки се включват голям брой видове, от които най-съществено значение имат зимната нощенка, пролетната нощенка, удивителнозначната нощенка и ипсилоновата нощенка.

 

Зимна нощенка, зимен сив червей (Agrotis segetum Schiff.)

 

Пеперудата има светлосиви, жълто-сиви до почти черни предни крила с характерни бъбрековидно, кръгло и клиновидно петна, които са заобиколени с тънък черен кант. Задните крила са белезникаво-сиви, по-тъмни от външния край. Възрастните гъсеници са землисто сиви, по гърба и отстрани на тялото с надлъжни тъмни ивици. Има две поколения годишно и зимува като възрастна гъсеница в почвата на дълбочина 10-25 см в зависимост от типа й.

 

Пролетна нощенка (Euxoa temera Hb.)

 

Предните крила са сиво-кафяви, с по една светла ивица на предния край. Характерните за нощенките кръгло и бъбрековидно петно са бели, а клиновидното е по-тъмно от околния фон на крилата. Те са включени в тъмнокафяв равнобедрен триъгълник. Гъсеницата е сива, с червеникаво-кафява глава. Надлъжно по гърба й се очертават четири тъмни ивици. Пролетната нощенка развива едно поколение годишно и зимува като яйце с напълно оформена гъсеница в него.

 

Удивителнозначна нощенка (Agrotis exclamation L.)

 

Предните криле на пеперудите са жълтеникаво-сиви до тъмнокафяви, почти едноцветни, без напречни линии. Бъбрековидното петно е по-тъмно оцветено в сравнение с кръглото. Клиновидното петно е видоизменено и има форма на удивителен знак, откъдето идва наименованието на вида. Гъсеницата е землисто сива, без блясък, като кожата й е неравномерно гранулирана с дребни и едри зърна. Има две поколения годишно и зимува като възрастна гъсеница в почвата.

 

Ипсилонова нощенка (Agrotis ypsilon Rott.)

 

Първият чифт криле са тесни и заострени към върха, с жълто-кафяв до червено-кафяв чвят, понякога по-тъмни в предния край. Върху тях има по едно бъбрековидно и едно триъгълно тъмнокафяво петно. Задните криле са по-светли, с тъмни жилки и по-тъмен външен край. Гъсениците са голи, землисто сиви, отделни екземпляри – тъмнокафяви до почти черни. Надлъжно по гърба и отстрани на тялото преминават по-светли ивици, като страничните не винаги са добре изразени.

 

КОНТРОЛ НА ПОДЗЕМНИТЕ НОЩЕНКИ

 

Необходима е система от мероприятия, включващи: дълбока основна оран и редовни вегетационни обработки за унищожаване на гъсениците и какавидите, намиращи се в почвата; възможно най-ранна сеитба или разсаждане за добро вкореняване и развитие на механичните тъкани на растенията, така че по-лесно да се преодолеят нанесените повреди; контрол върху плевелната растителност, където се хранят възрастните индивиди, снасят се яйцата и се изхранват младите ларви, преди да преминат върху културните растения. Различните видове уловки – UV лампи и хранителни уловки от ферментиращи течности се използват както за идентифициране на неприятеля, така и за директна борба. Химичните средства не дават добри резултати поради подземния начин на живот на тази група нощенки.

 

Надземни нощенки

 

Ларвите на надземните нощенки се изхранват с вегетативните растителни части – листа, листни дръжки, стъбла, съцветия, пъпки, плодове и семена. Повредите са различни в зависимост от възрастта на ларвите. Най-младите гъсеници често живеят на групи и се изхранват от долната страна на листата, като нагризват само покривните тъкани на растенията под формата на ямички. След това скелетират листата, от които се запазват само дръжките и едрите жилки. Възрастните гъсеници са в състояние да унищожат изцяло надземните части на нападнатите растения. Навлизат и се изхранват с пъпките и цветовете на растенията, което е особено характерно за памуковата нощенка. При отсъствие на храна те се придвижват групово към нови растения. При стръскване падат върху почвата. И при надземните нощенки гъсениците водят нощен начин на живот. Денят прекарват в различни укрития около мястото на храненето – завити и усукани листа, разклонения на стъблото, в плодовете и т.н. Останалите стадии от развитието на надземните нощенки – яйцеснасяне и какавидиране, също са свързани с вегетативната маса на растенията.

От надземните нощенки също са известни голям брой видове, от които най-съществено значение имат гамозначната нощенка, зелевата нощенка, памуковата нощенка, люцерновата нощенка и градинската нощенка.

 

Гамозначна нощенка (Autographa gamma L.)

 

Предните крила са сиви или сиво-кафяви, с белезникаво петно, което има металнозлатист блясък и наподобява гръцката буква гама, откъдето неприятелят е получил името си. Гъсеницата има жълто-зелен цвят, с по-светли надлъжни линии, които не винаги са добре изразени, и три чифта коремни крака, по които се отличава от всички останали нощенки. В зависимост от района гамозначната нощенка развива 2-3 поколения годишно. Зимува в почвата като гъсеница, която не е завършила развитието си.

 

Зелева нощенка (Mamestra brassicae L.)

 

Предните крила на пеперудата имат землистокафяв цвят, на външния ръб с една зигзаговидна бледожълта ивица, която в средата на крилото е силно нагъната и наподобява латинската буква W. Бъбрековидното и кръглото петно са добре очертани, но клиновидното не винаги личи. Задните крила са еднообразно светлокафяви. Гъсеницата има различен цвят през отделните възрасти – сиво-зелен, тъмнозелен до сиво-черен. От горната страна на тялото преминават надлъжни по-светли или по-тъмни ивици, между които има черни косо разположени линийки. Развива 3-4 поколения през годината. Зимува като какавида в почвата, на дълбочина 5-10 см.

 

Памукова нощенка (Heliothis obsoletus L.)

 

Оцветяването на пеперудата варира в голяма степен. Предните крила могат да бъдат жълто-зеленикави, светло- до тъмнокафяви. Задните криле винаги са по-светли, с по-тъмно луновидно петно в средата и с широка непрекъсната кафеникава периферна ивица. Цветът на гъсеницата също е силно променлив – тревистозелен, розово до виолетово-сив или почти кафяв, изпъстрен с напречни светлочервени, зелени или белезникави петна. Надлъжно по гърба преминават четири по-тъмни извити линии, които се редуват с три светли ивици. Памуковата нощенка има три поколения годишно. Зимува като какавида в почвата на дълбочина 4-8 см.

 

Люцернова нощенка (Chloridea dipsacea L.)

 

Предните крила на пеперудата са охреножълти със зеленикав оттенък. Напречно на тях преминават три по-тъмни жълтеникави ивици. Долната страна на предните крила е жълто-бяла с по-тъмно оцветени бъбрековидно, кръгло и клиновидно петно. Външният ръб на крилото е с ресници. Задните крила са светложълти. На върха им преминава по-тъмна ивица, в средата с голямо почти четириъгълно светложълто петно, а в задния край има черно петно с неправилна форма. Гъсеницата варира силно по цвят. Най-често се срещат зелени, но има тъмнозелени и бледорозови индивиди. Надлъжно по гръбната страна преминават 9 по-светли или жълтеникави ивици, а странично – широка жълто-зелена ивица, ограничена с бели лентички. Люцерновата нощенка има две поколения годишно. Зимува като какавида в почвата.

 

Градинска нощенка (Polia oleracea L.)

 

Предните крила на възрастните насекоми са кафяви или червено-кафяви. Бъбрековидното петно е жълто или жълто-оранжево, обкръжено с бял кант. Кръглото петно е тъмно с белезникава периферия. По краищата на предните криле има почти права бяла ивица. В средната й част се наблюдава фигура с формата на латинската буква W, която обаче е малка и наклонена. Гъсеницата е светлозелена до червено-кафява. Върху тялото има както малки, така и големи черни петна, покрити с космици. Градинската нощенка има две поколения годишно и зимува като какавида в почвата.

 

КОНТРОЛ НА НАДЗЕМНИТЕ НОЩЕНКИ

 

Необходима е система от мероприятия, включващи: дълбока основна оран и редовни вегетационни обработки за унищожаване на гъсениците и какавидите, намиращи се в почвата; възможно най-ранна сеитба или разсаждане за добро вкореняване и развитие на механичните тъкани на растенията, така че да се преодолеят направените повреди; контрол върху плевелната растителност, където се хранят възрастните индивиди, снасят се яйцата и се изхранват младите ларви, преди да преминат върху културните растения. Различните видове уловки – UV лампи и хранителни капани с ферментиращи течности, се използват както за диагностициране на неприятеля, така и за директна борба. Поради надземния им начин на живот висока ефективност проявяват широко спектърните инсектициди, както и регистрираните биоинсектициди на базата на Bacillus thuringiensis. Смъртността е по-висока при третиране в по-млади ларвни стадии. Към мерките за ограничаване на надземните нощенки е възможно да се включи и яйчният паразит трихограма, който се намножава предварително при лабораторни условия и се освобождава върху застрашените площи.