Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Номохарис

Nomocharis

Номохарис

Номохарис е много атрактивно цвете. Потърсете го само ако обичате необикновени растения. По горната половина на стъблото са разположени копиевидните листа и клюмналите плоски или дисковидни цветове с ресничести или шарени венчелистчета.

Сортове: Н. салуенензис е висок 90 см, розови цветове (7,5 см) с бял център и кафяви петънца, цъфтеж през юни. Н. аперта е по-къс (30-60 см), на върха на всяко стъбло има по пет или шест цвята. Н. майреи (Н. пардантина) достига височина 90 см – листата са разположени прешленовидно по стъблото, а цветовете (7,5 см) имат тъмнопурпурно „око” и венчелистчета.

Отглеждане: Номохарис е непретенциозно растение. Може да расте на слънце и на полусянка, най-добре се развива обаче на сенчесто място. Ако расте на слънце, номохарисът се нуждае от редовно поливане и мулчиране на почвата, защото в противен случай корените му ще прегреят и растението ще загине. Почвата трябва да бъде рохкава, добре дренирана, богата на хумус и с неутрална реакция. Трябва да я поддържате винаги влажна, затова поливайте редовно. Пресъхването на почвата е гибелно за растението. Напролет и наесен мулчирайте с торф. Подхранвайте с комплексни минерални торове.

През зимата е добре да покриете растението с найлон, като оставите малки отвори, за да диша.

Размножаване: Номохарис се размножава със семена и луковици. Размножаването със семена е изключително дълъг и труден процес. При такова размножаване растението започва да цъфти след 6-7 години. Освен това за да се произведат семена е необходимо цветовете да се опрашват изкуствено.

Много по-лесно е размножаването с луковици. Луковиците се засаждат през ноември на дълбочина 10-15 см, в зависимост от размера им. На дъното на посадъчната ямка се прави дренаж от пясък. Между отделните растения се оставя 30 см растояние.

 

  |  Views: 619  |  Прочетено във Вестник за градината