Нематодите (клас Nematoda) се отнасят към кръглите червеи. Те са известни от най-дълбока древност като паразити по хората и домашните животни. Друга група нематоди обитават водоемите с прясна и солена вода или почвата, където се включват като редуценти в биогенния кръговрат на енергията и материята. Фитонематодите са открити сравнително по-късно, тъй като въпреки че се изхранват с растенията, рядко ги унищожават изцяло.

Най-често срещаните нематоди имат удължено нишковидно тяло, с кръгло напречно сечение. При някои видове формата на тялото при женските индивиди е кълбовидна или лимонообразна. Преобладаващата част от фитонематодите са микроскопични и дължината им варира от 0,5 до 2 мм. Тялото на нематодите може да бъде разграничено на три дяла – преден, среден и опашен. Съотношението между отделните телесни дялове, както и между дължината и ширината на тялото, при отделните видове е твърде различно. Обикновено подвижните нематоди имат дълго и тънко тяло с по-къса опашка. Почвените сапрофитни видове нематоди имат по-късо и дебело тяло и по-дълга опашка. При неподвижните нематоди опашният дял може да бъде напълно редуциран.

За предния дял на тялото е прикрена главата, която може да бъде тъпа или заострена. От съществено значение за характера на нанасяните по растенията повреди е устройството на устния апарат, който е от типа пробиващо-смучещ.

Размножаване. Най-често срещаното размножаване при нематодите е половото. При голяма част от паразитиращите по растенията нематоди обаче броят на женските индивиди е по-голям. Макар и рядко, може да се наблюдава хермафродитизъм, при който в един и същи индивид отначало се развиват мъжките полови продукти, а после женските, след което става оплождане.

Нематодите са яйцеснасящи животни. По изключение яйцата могат да се развият в половата система на женските, а ларвите пробиват и напускат тялото на майката, която умира. Общата плодовитост може да достигне 2 000-3 000 яйца на индивид.

В своето развитие нематодите преминават през фазите яйце, ларва и възрастно. Много видове нематоди образуват цисти. Това са възрастни женски, които са умрели, но телесната им покривка засъхва и остава твърда. Цистите са изпълнени с яйца, които могат да запазят жизненост до 10 и повече години.

Някои нематоди, които са приспособени да паразитират по растенията, могат да прекарват целия си живот в растителните тъкани, а други обитават растенията само за известно време. За разрушаване на растителните тъкани тези нематоди използват секрета на силно развитите си храносмилателни жлези. Нематодите имат особено съществено значение и като преносители на вирусни болести по растенията. Те са особено опасни за лозата, тъй като пренасят вируса на късовъзлието, арабисовата мозайка, черните пръстеновидни петна, унгарската хромова мозайка по лозата, българския латентен лозов вирус и т.н. Често вредоносното им значение като преносители на вирусни болести е много по-голямо в сравнение с директния им ефект вследствие на храненето.

За да осигурят своя екологичен комфорт, нематодите извършват разнообразни миграционни премествания както в хоризантално, така и във вертикално направление към по-благоприятни условия на външната среда.

Мерките за контрол срещу фитонематодите са сравнително трудни поради скрития им начин на живот. Към тях се включват разнообразни културални практики, които целят да подобрят условията за развитие на растенията и да влошат възможностите за развитие на нематодите – дълбоки почвени обработки, прибиране и унищожаване на болните растителни остатъци, сеитбообращание и т.н. Особено съществена роля в борбата с нематодите има торенето. Органичните торове влияят благоприятно върху намножаването на редица антагонисти – хищни нематоди, гъби и други микроорганизми, които регулират по естествен начин числеността им. Минералните торове не оказват влияние върху тяхната плътност. Накисването на посадъчния материал във вода, поне за 5-6 часа, има висок положителен ефект за очистване от нематоди. Най-съществената мярка за ликвидиране на нематодите е обеззаразяването на почвата. Това може да стане по физичен начин (чрез загрята вода или пара) и под влияние на слънчевата радиация (соларизация) или по химичен начин чрез внасяне на специфични химични средства, наречени нематоциди (базамид Г-10-20г/м2, но не може да се проведе на големи площи на открито. Трябва да се има предвид, че обеззаразената почва е стерилна и не съдържа антагонистични микроорганизми, поради което много често бързо се колонизира вторично с нематоди, внесени чрез посадъчния материал, чрез почва и субстрати или чрез почвообработващите оръдия.

Преди създаването на нови лозови насаждения е необходимо задължително предварително тестиране на почвета за отсъствие на онези видове нематоди, които са преносители на вирусни болести.  Борбата срещу тях, след като заразят растенията, не само че е трудно осъществима, но е и безсмислена. С най-съществено значение в това отношение са видовете от родовете Xiphinema и Longidoris.