Причинител на болеста Некротични пръстеновидни петна по костилковите овощни видове e вирусът Prunus necrotic ringspot virus. Болестта има повсеместно разпространение, но е с особено голямо стопанско значение за черешата и вишната, въпреки че може да бъде наблюдавана и по слива, кайсия, праскова и бадем.

Външните признаци на болестта варират силно в зависимост от щама на вируса, от вида и сорта на гостоприемника, както и от метеорологичните условия в периода на заразяване. Развитието на симптомите преминава през шокова и латентна фаза.

Вирусът се пренася механично, чрез присаждане, чрез прашец или чрез семена. Разсейването му чрез нематоди от род Longidorus и специално чрез вида Longidorus macrosoma e спорно.

Разпространението на болестта се определя изключително от наличието на здрави изходни растения и от фитосанитарните условия в процеса на производство на посадъчния материал.

Некротични пръстеновидни петна по черешата и вишната

В периода на шоковата фаза при най-широко разпространените щамове върху листата се формират некротични петна и пръстени или мозаечни напетнявания. Обикновено те се съпровождат от листни деформации и нарасти. Некротиралата листна тъкан опада, а петурата се перфорира или накъсва. Образуваните дупчици се отличават от тези на сачмянката по неправилните си очертания и по отсъствието на червеникав бордюр. Постепенно некрозата обхваща цветните и листните пъпки, листата, леторастите, клонките, клоните и заразените растения загиват през следващите 2-3 години. В редки случаи заразата преминава в латентна форма и растенията привидно оздравяват.

Некротични пръстеновидни петна по прасковата

Върху листата признаците на болестта се появяват под формата на хлоротични и некротични концентрични пръстени или прошарвания и като некроза на листните, цветните пъпки и върховете на леторастите. В някои случаи се наблюдава скъсяване на междувъзлията и образуване на тесни, накъдрени листа, събрани  в розетки. Дърветата цъфтят, но не плододават и могат да загинат още в първата година след заразяването.

Некротични пръстеновидни петна по сливата

По листата симптомите на болестта се развиват като мрежовидно просветляване на жилките и появата на лимоненожълти или кремаво-бели, дребни, закръглени или ъгловати петна, пръстени и широки ленти, разположени около страничните жилки или като напетнявания под формата на дъбов лист. При застаряване на листата и при висока температура през лятото симптомите преминават в латентна форма.

Некротични пръстеновидни петна по кайсията

По листата на болните растения болестта се проявява като хлоротични или некротични, пръстеновидни петна, предизвикващи деформации. Много често кайсията отговаря на инфекцията със свърхчувствителна реакция, т.е. с некротиране на тъканите.

Некротични пръстеновидни петна по бадема

По листата на заразените растения признаците на болестта се появяват като хлоротични петна, пръстени, ленти или мозаечни напетнявания под формата на дъбов лист. Често се наблюдава деформиране на листата, скъсяване на междувъзлията, розетъчност или загиване на пъпките.

При всички костилкови овощни видове причинителят на некротичните пръстеновидни петна участва в общия синдром, проявяващ се като засъхване на растенията.

КОНТРОЛ

Необходимо е получаване на здрав посадъчен материал след тестиране (здравна оценка) на изходните маточни растения. Създаването на нови насаждения трябва да се извършва върху чисти от нематоди площи.  

Сред черешовите сортове особено висока чувствителност спрямо вируса на пръстеновидните некротични петна показват Бигаро Моро и Бинг, а от вишневите – Сенчества морела.

Толерантни спрямо болестта са сортовете Кюстендилска синя слива, Бюлска ранна, Виолетова ренклода и други.