Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Надземни нощенки

Noctuidae

Надземни нощенки

Нощенките (сем. Noctuidae) са всеядни насекоми и за зеленчуковите култури могат да имат много голямо стопанско значение, особено при висока численост. Разделени са в две основни групи – подземни нощенки и надземни нощенки.

Отделните видове нощенки се различават силно по своето биологично развитие. Могат да имат едно, две или три поколения през годината. Зимуването също се извършва на различни фази от развитието им – яйце, ларва или какавида.

Възрастните насекоми на нощенките са сравнително едри пеперуди, достигащи 30-45 мм, със светлокафяви или жълто-сиви предни крила, върху които има няколко специфични петна и различни зигзаговидни ивици. Задните крила обикновено са по-светли и оцветени в един тон. Пеперудните са активни нощем, откъдето тази група насекоми носят името си. Възрастните не нанасят повреди по растенията. Привличат се силно от светлина (особено от UV спектъра), от различни ферментиращи течности и от цъфтяща растителност, тъй като се изхранват с отделящия се нектар. Пеперудите снасят яйцата си през нощта поединично или по няколко заедно от долната страна на листата и по листните дръжки на културната и плевелната растителност или по сухите растителни остатъци, намиращи се върху почвата. Предпочитат стелещи се или образуващи розетки растения.

Възрастните гъсеници често са землисто сиви (известни като сиви червеи), но при някои видове нощенки върху гърба и отстрани на тялото може да има надлъжни различно оцветени ивици. Често кожата им е мазна или дребнозърнесто шагренирана. Имат по три чифта гръдни крака. Само гъсеницата на гамозначната нощенка има и 3 чифта коремни крака. Използват големи количества растителна маса за изхранването си и могат да бъдат силно вредоносни за растенията, особено когато са  намножени в големи количества.Тогава са в състояние да предизвикат пълното им унищожаване. В зависимост от начина на живот, който водят ларвите, нощенките се разделят на две големи групи – подземни и надземни.

Ларвите на различните надземни нощенки се изхранват с вегетативните растителни части – листа, листни дръжки, стъбла, съцветия, пъпки, плодове и семена. Повредите са различни в зависимост от възрастта на ларвите. Най-младите гъсеници често живеят на групи и се изхранват от долната страна на листата, като нагризват само покривните тъкани на растенията под формата на ямички. След това скелетират листата, от които се запазват само дръжките и едрите жилки. Възрастните гъсеници са в състояние да унищожат изцяло надземните части на нападнатите растения. Често те навлизат и се изхранват с пъпките, цветовете и плодовете на растенията, което е особено характерно за памуковата нощенка. При отсъствие на храна те се придвижват към нови растения. При стръскване падат върху почвата. И при надземните нощенки гъсениците водят нощен начин на живот. Деня прекарват в различни укрития около мястото на храненето – завити и усукани листа, разклонения на стъблото, в плодовете и т.н. Останалите стадии от развитието на надземните нощенки – яйцеснасяне и какавидиране, също са свързани с вегетативната маса на растенията.

От всички надземни нощенки най-съществено значение имат гамозначната нощенка, зелевата нощенка, памуковата нощенка, люцерновата нощенка и градинската нощенка.

 

Гамозначна нощенка (Autographa gamma L.)

 

Разпространена е повсеместно, но има по-голямо стопанско значение за районите, където се отглеждат по-големи площи от цвекло.  В състояние е да се изхранва с почти всички зеленчукови култури.

Предните крила на пеперудата са сиви или сиво-кафяви, с белезникаво петно, което има металнозлатист блясък и наподобява гръцката буква гама, откъдето неприятелят е получил името си. Гъсеницата има жълто-зелен цвят, с по-светли надлъжни линии, които не винаги са добре изразени, и три чифта коремни крака, по които се отличава от всички останали нощенки. В зависимост от района гамозначната нощенка развива 2 или 3 поколения годишно. Зимува като гъсеница в почвата, която не е завършила развитието си.

 

Зелева нощенка (Mamestra brassicae L.)

 

Тя е многояден вид, който има особено голямо значение за главестото зеле, салатата, тиквите, тиквичките и много други видове.

Предните крила на пеперудата имат землистокафяв цвят, на външния ръб с една зигзаговидна бледожълта ивица, която в средата на крилото е силно нагъната и наподобява латинската буква W. Бъбрековидното и кръглото петно са добре очертани, но клиновидното не винаги личи. Задните крила са еднообразно светлокафяви. Гъсеницата има различен цвят през отделните възрасти – сиво-зелен, тъмнозелен до сиво-черен. От горната страна на тялото преминават надлъжни по-светли или по-тъмни ивици, между които има черни косо разположени линийки. Развива 3-4 поколения през годината. Зимува в почвата като какавида, на дълбочина 5-10 см.

 

Памукова нощенка (Heliothis obsoletus L.)

 

Този вид има нарастваща вредоносност през последните години. В състояние е да  напада повече от 120 вида културни и диви растения. При зеленчуковите видове предизвиква червясване на плодовете на пипера, доматите и патладжана.

Оцветяването на пеперудата варира в голяма степен. Предните крила могат да бъдат от жълто-зеленикави до светло- или тъмнокафяви. Задните крила винаги са по-светли, с по-тъмно луновидно петно в средата и с широка непрекъсната кафеникава периферна ивица. Цветът на гъсеницата също е силно променлив – тревистозелен, розово- до виолетово-сив или почти кафяв, изпъстрен с напречни светлочервени, зелени или белезникави петна. Надлъжно по гърба преминават четири по-тъмни извити линии, които се редуват с три светли ивици. Памуковата ношенка има три поколения годишно. Зимува в почвата като какавида на дълбочина 4-8 см.

 

Люцернова нощенка (Chloridea dipsacea L.)

 

Това е един от най-опасните неприятели за земеделските растения, който напада преди всичко семенните растения на зеленчуковите култури.

Предните крила на пеперудата са охреножълти със зеленикав оттенък. Напречно на тях преминават три по-тъмни жълтеникави ивици. Долната страна на предните крила е жълто-бяла с по-тъмно оцветени бъбрековидно, кръгло и клиновидно петно. Външният ръб на крилата е с ресници. Задните крила са светложълти. На върха им преминава по-тъмна ивица, в средата с голямо почти четириъгълно светложълто петно, а в задния край има черно петно с неправилна форма. Гъсеницата варира силно по оцветяване. Най-често се срещат зелени, но има тъмнозелени и бледорозови индивиди. Надлъжно по гръбната страна преминават 9 светли или жълтеникави линии, а странично – широка жълто-зелена ивица, ограничена с бели лентички. Люцерновата нощенка има две поколения годишно. Зимува като какавида в почвата.

 

Градинска нощенка (Polia oleracea L.)

 

Тя е широко разпространен многояден вид, който напада доматите, пипера, зелето, ряпата, репичките, салатата и т.н. както при отглеждане на открито, така и в култивационните съоръжения.

Предните крила на пеперудите са кафяви или червено-кафяви. Бъбрековидното петно е жълто или жълто-оранжево, обкръжено с бял кант. Кръглото петно е тъмно, с белезникав кант. По периферията на предните крила има почти права бяла ивица. В средната й част се наблюдава фигура с формата на латинската буква W, която обаче е малка и наклонена. Гъсеницата е светлозелена до червено-кафява. Върху тялото има както малки, така и по-големи черни петна, покрити с космици. Градинската нощенка има две поколения годишно и зимува като какавида в почвата.

 

КОНТРОЛ НА НАДЗЕМНИ НОЩЕНКИ

 

Необходима е система от мероприятия, включващи: дълбока основна оран и редовни вегетационни обработки за унищожаване на гъсениците и какавидите, намиращи се в почвата; възможно най-ранна сеитба или разсаждане за добро вкореняване и развитие на механичните тъкани на растенията, така че да се преодолеят по-лесно нанесените повреди; контрол върху плевелната растителност, където се хранят възрастните индивиди, снасят се яйцата и се изхранват младите ларви, преди да преминат върху културните растения. Различните видове уловки за надземни нощенки – UV лампи и хранителни капани с ферментиращи течности се използват както за диагностициране на неприятеля, така и за директна борба. Поради надземния им начин на живот висока ефективност проявяват широкоспектърните инсектициди, както и регистрираните биоинсектициди на базата на Bacillus thuringiensis. Смъртността е по-висока при третиране на по-младите ларвни стадии. Към мерките за ограничаване на количеството надземни нощенки е възможно да се включи и яйченият паразит трихограма, който се намножава предварително при лабораторни условия и се освобождава върху застрашените площи.

 

  |  Views: 1451  |  Прочетено във Вестник за градината