Мухите са твърде вредоносни неприятели за зеленчуковите растения както при полско, така и при оранжерийно отглеждане. Някои от тях, каквито са чесновата и луковата муха, са постоянни обитатели на зеленчуковите сеитбообращения, тъй като са тясно свързани с големите количества оборски тор, които се внасят в тях. Други, каквито са миниращите мухи, се появяват периодично през няколко години, като причината за това все още не е добре изяснена.

Мухите са дребни насекоми, с една двойка крила, като някои, например чесновата и луковата муха, наподобяват силно по своите белези къщната муха. Яйцата им са дребни, бели, прозрачни, с бобовидна форма. Ларвите са белезникави, без глава и без крака. Какавидата (пупариумът) е жълтеникава или тъмнокафява.

В зависимост от биологията им и типа на повредите мухите могат да бъдат обединени в две групи. Първата група мухи по растенията зимуват като възрастни индивиди или какавиди и се появяват много рано през пролетта, непосредствено след стопяването на снега. Те летят енергично през най-топлите часове на деня и снасят яйцата си в основата на стъблата или в почвата около зимуващите растения. Ларвите се вгризват в луковиците, кореноплодите или в стъблата на растенията, при което връхната им част увяхва и се пречупва надолу. Повредите се заселват от различни вторични микроорганизми, които причиняват гниене на нападнатите растителни тъкани, което е придружено от силна и неприятна миризма. Този тип повреди са характерни за луковите мухи. Нападнатите растения изостават в развитието си. Слабите растения загиват напълно, а по-добре развитите остават с кухо стъбло и мека луковица. След като завършат развитието си, ларвите прогризват отвор в растението и преминават в почвата в съседство с него, където какавидират на дълбочина 10-18 см. Цялото развитие на луковите мухи от яйце до възрастно насекомо продължава около три месеца. 

Друга група мухи, известни като миниращи, зимуват като какавиди в почвата. Имагинират през пролетта, когато растенията се намират във фаза котиледони, първи или втори същински лист. Женските индивиди пробиват горния епидермис с яйцеполагалото си. През направените отвори изтича сок, с който възрастните мухи се хранят. Около убодените места листните тъкани избледняват, а впоследствие изсъхват. Яйцата се снасят поединично в паренхимната тъкан на листата. Предпочитат се растения с по-гладки и по-слабо окосмени листа. Яйцата се излюпват след 3-5 дни. Младите ларви се изхранват с паренхимната тъкан на листата, като оформят постепенно разширяващи се извити мини. Често те се пресичат или се съединяват помежду си. В мините екскрементите са разположени по различен начин – единична, двойна, прекъсната или непрекъсната линия. Този белег се използва за идентифициране на отделните видове. В един лист могат да се развият различен брой ларви. Изхранването на ларвите продължава около 6-10 дни. Ларвите какавидират в мястото на храненето или в почвата на дълбочина 2-5 см.  Развиват се по 5-6 поколения годишно, които имат същия жизнен цикъл. Мините, които се формират в процеса на храненето, водят до некроза на повредените листа, което ограничава фотосинтезиращата повърхност. Те са причина за редукция на растежа и за силно намаляване на продуктивните възможности на растенията.

Сред мухите има както строго специализирани видове, така и  полифаги, които са в състояние да се изхранват с голям брой растения. Такива например са миниращите мухи по доматите Liriomyza solani Hering., Liriomyza  strigata Mg., Phytomyza linaria Klt.

От големия брой мухи, вредители по зеленчуковите култури, с най-голяма стопанска значимост са чесновата муха, луковата муха, зелевата муха, морковената муха и миниращата муха по доматите.

 

Чеснова муха (Suillia lurida Meig)

 

Напада зимния чесън и кромида, засаден от едър арпаджик през есента. При праза се повреждат презимувалите на открито растения.

Възрастното насекомо е ръждивокафяво, със силно окосмено тяло и дължина до 8 мм. Коремчето е керемиденочервено, по средата отгоре с надлъжна сиво-черна ивица. Чесновата муха има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо плитко в почвата, под сухите листа и под тревната растителност. Ларвите се изхранват с луковиците и стъблата на своите гостоприемници.

 

Лукова муха (Chortophila antiqua Meig.)

 

Има повсеместно разпространение. Основен гостоприемник е лукът и по-рядко чесънът.  В изолирани случаи е намерена по зелето, праза, салатата и по други плевелни и културни земеделски видове.

Възрастното насекомо наподобява твърде много къщната муха. Оцветено е сивопепеляво. Гърдите имат жълт цвят. Развива две поколения годишно и частично трето. Зимува като какавида в почвата на дълбочина 10-20 см. Яйцата се снасят по перата на лука, по луковиците и по повърхността на почвата в бизост до растенията. Ларвите изгризват надлъжни ходове, като се придвижват към луковицата. Повредените растения изостават в развитието си, жълтеят, лесно се отскубват, полягат на земята и накрая изгниват, като отделят неприятна миризма.

 

Зелева муха (Chortophila brassicae Bouche.)

 

Широко разпространен вид, който е един от най-сериозните вредители по ранното главесто и цветно зеле. В състояние е да поврежда репичките, ряпата и турнепса.

Възрастното насекомо прилича на къщната муха, но е по-дребно от нея. Мъжките индивиди са тъмни, с пепелносив цвят. Надлъжно отгоре на преднегръда преминават три широки тъмни ивици. Женските индивиди са по-едри, по-светлосиви и по-слабо оцветени. Зелевата муха има три поколения годишно и зимува като какавида в почвата. В отделни случаи възрастните ларви също са в състояние да презимуват върху кореновата шийка на зелето.Яйцата се снасят по самата шийка и по повърхността на почвата в съседство със зелевите растения. Ларвите нагризват повърхностно корените, а след това издълбават в тях ходове. Нападнатите зелеви растения изостават в развитието си, пожълтяват и изсъхват.

 

Морковена муха (Psila rosae F.)

 

Морковената муха е широко срещана и е в състояние да напада морковите, пащърнака, по-слабо целината и магданоза.

Възрасното насекомо е с дължина 4-5 мм. Има блестящо черен цвят със зеленикав оттенък и е покрито с къси белезникава власинки. Крилата са широки, светли, със зеленикав оттенък. Морковената муха има две поколения годишно. Зимува като какавида в почвата и като ларва в неприбраните на полето или в съхраняваните в ровници кореноплоди. Мухите снасят яйцата си на купчинки под бучките пръст, в пукнатините на почвата около основата на растенията и много рядко върху самия кореноплод. Ларвите нагризват корените и кореноплодите, като издълбават ходове с ръждив цвят. В резултат на повредите кореноплодите придобиват уродлив вид, вдървесиняват и стават негодни за употреба.

 

Минираща муха по доматите (Liriomyza solani Hering.)

 

Миниращата муха по доматите е разпространена в почти всички оранжерии на страната и периодично се намножава в големи размери. В състояние е да напада краставиците, тиквичките и зелето.

Възрастното насекомо достига на големина до 1,5-2 мм. Главата, антените и гърдите са жълти, а коремчето е  жълто с черни ивици. Ларвата е белезникаво-кремава, с дължина 2-3 мм. Формира извити мини с белезникав цвят. Миниращата муха зимува като какавида в почвата. Развива 5-6 поколения годишно. Ларвите минират листата, като намаляват асимилиращата повърхност и продуктивността на отглежданите зеленчукови култури.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата с мухите от първата група включва ранно засаждане, тъй като късните посеви се повреждат по-силно. Необходимо е да се прилага висока агротехника – торене, поливане, обработка на почвата, за да се отгледат силни и бързо развиващи се растения. При силно нападение се прилагат химични третирания срещу възрастните насекоми преди снасяне на яйцата. Използват се широкоспектърни инсектициди.

Борбата срещу миниращите мухи е твърде трудна и несигурна поради скрития им начин на живот, а вероятно и поради изграждането на бърза резистентност към пестициди в популациите на неприятелите. Почвените обработки съдействат за унищожаване на зимуващите в почвата какавиди, с което се намалява изходната инфекция.