Мокро гниене (Бактерийно гниене)
Болестта мокро гниене (бактерийно гниене) е широко разпространена и се появява върху голям брой зеленчукови култури. Най-вредоносна е обаче за сочните плодове на доматите, пипера, главестото и цветното зеле, както и за почти всички луковични видове и кореноплоди. Болестта може да се прояви както на полето, най-често в края на вегетационния сезон, така и в периода на дозряване или съхранение на продукцията и на посадъчния материал.
Мокрото гниене се причинява от бактерията Erwinia carotovora subsp. carotovora (Jones) Holland.
Признаците на мокро гниене са сравнително еднообразни, независимо от особеностите на нападнатите растения. Най-често се засяга основата на растенията, стъблото, листните и цветните дръжки, които омекват, ослузяват се и при издърпване лесно се късат. По плодовете, луковиците, кореноплодите, зелевите глави и останалите растителни органи, които са богати на резервни хранителни вещества се развиват сивокафяви гнилостни участъци, които бързо се разрастват, обхващайки и съседните здрави тъкани. Повредите по плодовете продължават и се разширяват в периода на дозряване и съхранение. Нападнатите тъкани се ослузяват и изгниват при влажно време или се мумифицират при сухи условия. Гниенето на всички сочни тъкани е мокро, протичащо, съпроводено с отделяне на мътна слузеста маса, издаваща неприятна миризма.
Причинителят на мокро гниене може да се съхранява в растителните остатъци на полето, до изгниването им. Източник на инфекция са и заразените майчини растения, както и получените от тях вегетативни части за размножаване, намиращи се в хранилищата. Не е установено пренасяне на бактерията чрез семена.
Патологичният процес протича особено бързо при внасяне на големи количества азотни торове, които предизвикват интензивния вегетативен растеж и задържат развитието на механичните тъкани, при повишена почвена и въздушна влажност, и при висока температура.
КОНТРОЛ
Химичните средства са недостатъчно ефективни срещу причинителя на мокро гниене. Поддържането на добър топлинен и въздушен режим и отглеждането на растенията при висок агрофон, дава много по-добър резултат за ограничаване на тази болест. При полско отглеждане е необходимо да се съблюдава 2-3-годишно сеитбообръщение. При оранжерийно производство се препоръчва обеззаразяване на почвата и на субстратите. Първично болните растения веднага трябва да бъдат унищожени. Необходимо е да се поддържат добри фитосанитарни условия в процеса на размножаване и да се провежда щателна дезинфекция на използваните инструменти. Прибирането на плодовете или на органите за размножаване (луковици, кореноплоди) трябва да се извършва в сухо време и без механични наранявания, в най-подходящите за това срокове. Извадените растителни части трябва да се отърсят от почвата, да се премахнат наранените части и да се оставят да поизсъхнат под навес за около една седмица. Всички вегетативни органи за размножаване могат да се обеззаразят чрез потапяне в разтвор от дитан М 45 – 0,2% в продължение на 1 час или да се напрашат с топсин М 75 ВП. В хранилищата трябва да се поддържа температура около 4-5ºС до времето на засаждене и в никакав случай не бива да се допуска замръзване. След прибиране на културите задължително да се извърши дълбока оран на освободените площи.