Мокриците се отнасят към подклас висши ракообразни (Malacostraca), разред равнокраки (Isopoda). Те имат плоско продълговато овално тяло и две двойки пипала. Първата двойка пипала са къси и дебели, а втората – по-дълги, петчленни и с добре оформено камшиче. На първите пет чифта крака са разположени дихателните органи.  Мъжките мокрици обикновено са по-дребни от женските, с по-тясно тяло и с по-дълги анални крака.

У нас са известни няколко вида мокрици, от които при полски условия най-често се среща обикновената кълбеста мокрица Armadillidium vulgare L., а в помещения – Porcellio scaber Latr.

Мокриците са яйцеснасящи животни, които се размножават по полов път. Обикновено копулират през май и наскоро след това женските индивиди снасят яйца, които носят със себе си, прикрепени към вътрешната страна на предните двойки крака. На това място остават за известно време и новоизлюпените млади мокрици. Те нямат развита последна двойка гръдни крака, линеят един път и се превръщат във възрастни на следващата година. Мокриците се разпространяват главно пасивно чрез живи растения, с почва и оборски тор или чрез компост.

Мокриците са силно влаголюбиви организми и обитават заливни, лошо дренирани терени, с висока атмосферна влажност. През деня те се укриват под камъни, растителни остатъци, в почвата и на други места, откъдето нощем излизат, за да се хранят. Мокриците са многоядни организми, в основната си част са фитофаги, но са в състояние да усвояват и животинска храна. Предпочитат хранителен субстрат с високо водно съдържание, поради което повреждат понкващите семена, кълновете, меките и сочни листа на растенията, разположени в приосновната част на стъблата. Повредите, които предизвикват, представляват различни по форма и големина нагризвания. В състояние са да вредят както на открито, така и в култивационни съоръжения (парници, оранжерии), където се поддържа лош въздушен режим, наблюдава се продължително преовлажняване и се задържат големи количества гниеща органична маса.

Контролът върху мокриците се осъществява чрез различни предпазни мерки, към които се отнасят – поддържане на нормална почвена и въздушна влажност, борба с плевелите, редовна обработка на почвата, унищожаване на растителните остатъци и т.н. Химични мерки за контрол обикновено не се прилагат. Могат да се използват гранулираните примамки вениш-300 г/дка, които се разхвърлят в местата с най-голямо плътност на мокрици.