Причинител на мехурки по сливата и джанката е гъбата Taphrina pruni (Fuckel) Tulasne. Болестта се среща във всички райони на отглеждане на културите и при благоприятни условия за развитието й може да ликвидира напълно реколтата.

Признаците на болестта се появяват върху плодовете около три седмици след опадане на венчелистчетата. Инфектираните плодове са по-едри от здравите. Те са плоски, понякога изкривени или засукани, с гъбеста и мека структура, кухи, без костилка, но със зачатък на ядка. По-късно повърхността им се покрива с белезникав налеп, който постепенно покафенява. Нападнатите плодове засъхват и опадат. По плодовете са възможни и локални напетнявания от подобен тип. Макар и рядко, болестта може да се развие и върху леторастите, при което върхът им надебелява и се превива. Върху листата могат да се формират дребни мехуровидно издути петънца, които приличат на повредите от къдравостта по прасковата, но не са така ярко изразени.

Патогенът презимува върху нападнатите растителни части. Заразяването се извършва по време на отварянето на цветните пъпки. Инфекцията се разнася посредством дъждовните капки, вятъра и насекомите. Гъбата заразява еднократно през годината.

Важен фактор за силното развитие на тази болест са хладните и влажни условия по време на разтварянето на цветните пъпки и първите фази на цъфтежа.

КОНТРОЛ

Определящи за ограничаване развитието на патологичния процес са есенните и зимните пръскания с бордолезов разтвор – 1%, които трябва са се извършат най-късно до набъбване на пъпките. Вегетационни третирания срещу мехурки по сливата не се провеждат.

Висока чувствителност към причинителя на мехурки по сливата показват сортовете Кюстендилска синя слива, Троянска слива и Късна меденка.

Толерантност към болестта е установена при местните сливови сортове Сакарка, Караджейка, Бърдачка, Бумбалка.