Мелотрия (Melothria scabra) е катерливо растение от семейство Тиквови. В рода му има около 100 вида. В Африка, откъдето произхожда, се отглежда като многогодишно растение, но при нас се култивира като едногодишно. Най-големите раирани плодове на мелотрията са с размери само 2-2,5 см и имат вкус на краставица, макар че по форма и размери да напомнят маслина. Тънките тревисти стебла леко носят триъгълните, покрити с власинки листа. Цветовете са разделнополови, дребни, опрашват се от насекомите. Ядливите клубеновидни корени на мелотрията по вкус приличат на картофите.

Мелотрията плодоноси през юли. Тя силно се разраства, като развива много странични филизи, достигайки дължина до 3 м. Затова без шпалири няма да минете. Първоначално лианите се развиват около опори, а след това се катерят по вертикала с помощта на мустачки. 

Растението е устойчиво на застудявания и плодоноси до самия сняг. Плодовете се ядат млади, докато са още нежни и ароматни. От тях можете да си направите салата, да ги мариновате или приготвите със сирене. Ако допуснете презряването, те започват да грубеят и да образуват семена, както обикновените краставици. За един сезон от едно растение можете да съберете не по-малко от 5 кг краставички, а ако редовно обирате плодовете, постоянно ще израстват нови краставички.

Отглеждане: Когато садите мелотрия, направете го в гнезда. Те трябва да са на разстояния до 70 см едно от друго. За разсад семената се засяват около 15-20 дни преди предполагаемото засаждане в почвата, като при това теренът трябва да е с температура поне 10-12°С. Почвата за мелотрията трябва да е плодородна, поливането да е рядко, но обилно. Подготвя се по същия начин, както при краставиците. Мелотрията лесно може да се настани и в саксии, сандъчета, контейнери. Освен това растението, засадено в саксия, ще започне да плододава с 2-3 седмици по-рано, отколкото в оранжерия или на открито. В саксиите или контейнерите трябва да имате предвид да отглеждате растенията като висящи. Дължината на растението леко трябва да се скъси, но плодовете остават същите.

Растенията лесно се вкореняват и почти не боледуват, но се поразяват от вредители, въпреки че типичните им врагове са останали в Африка.