Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Меко гниене по ябълката, крушата и дюлята

Като причинители на меко гниене по ябълката, крушата и дюлята най-често се посочват  видовете Penicillium expansum Link. и P. aurantiogriseum Dierckx. Болестта има определящо значение за успешното лагеруване на съхраняваните плодове при тези овощни видове.

Върху повърхността на плодовете, най-често около механични повреди, се развиват сламестожълти до бледокафяви, меки и неустойчиви на натиск петна, които се разрастват бързо. Още здравите тъкани придобиват миризма на плесен и вкус на алкохол, които се предават и на съседните плодове. При влажни условия върху повредените участъци се развиват сиви до синьо-зелени спорообразуващи туфички или плътен налеп. При някои сортове ябълки и дюли, които имат отворена чашка, повърхностни повреди липсват. Гниенето може да бъде наблюдавано около семенната кутйика само след разрязване на плодовете.

Обикновено гъбите се развиват сапрофитно върху мъртви органични остатъци. Живите растителни части се заразяват най-често в периода на съхранение, когато тяхната жизненост е отслабена.

Развитието на паразита се благоприятства при високи температури (над 10ºС) и висока относителна влажност на въздуха. За силната проява на меко гниене по ябълката, крушата и дюлята допринасят нараняванията по плодовете, повредите от градушка, насекоми или други болести, прекомерното азотно торене и поливане на растенията непосредствено преди прибирането, беритбата без дръжки и т.н.

 

КОНТРОЛ

 

Плодовете за съхранение трябва да се избират от насаждения, разположени върху леки, водопропускливи почви, най-често от припланински райони. Трябва да се има предвид, че младите дървета дават по-едри и по-сочни плодове, които в по-голяма степен се повреждат от патогени в периода на съхранение. Беритбата на плодовете трябва да се извършва в технологична зрялост. Съхраняваните плодове трябва да бъдат с дръжки, без рани или натъртвания, със запазен восъчен налеп и с типични за сорта размери. По-едрите и по-сочните плодове трябва да се консумират с предимство, тъй като са по-силно предразположени към нападение. Набраните плодове трябва да се превозват и съхраняват при ниски температури от 0,5 до 1ºС и при условия на добро проветряване. Съхраняването трябва да се извършва в специални предварително дезинфекцирани помещения, където е възможно поддържането на подходящ температурен и влажностен режим – ниски положителни температури и висока влажност. Наложителни са периодични прегледи на съхраняваните плодове за своевременно откриване и отстраняване на заразените, преди инфекцията да се разпространи и върху здравите. Двукратните вегетационни третирания с калциев хлорид-0,1% (15-30 дни) или еднократни с топсин М 75 ВП-0,1% (4-5 дни преди беритбата) повишават общата устойчивост на плодовете към гъбни патогени в периода на съхранение. Сортирането и дезинфекцията за ограничаване на инфекциите, станали по време на беритбата чрез потопяване на плодовете в разтвор на топсин М 75 ВП-0,1%, за две минути, дава добри резултати. Това третиране обаче не е залегнало в стандартните технологии за съхранение на плодовете поради токсикологични съображения. Ограничаване на болестта Меко гниене по ябълката, крушата и дюлята може да се постигне и чрез потопяване на плодовете в леки парафинови масла или индивидуално завиване на плодовете в парафинирана хартия.

 

  |  Views: 626  |  Прочетено във Вестник за градината