Мана по салатата
Болестта има широко разпространение и се проявява както по разсада, така и по възрастните растения. Причинител на мана по салатата е гъбата Bremia lactucae Regel.
Младият разсад обикновено се обхваща изцяло от болестта, пожълтява и изгнива. Характерните признаци на болестта се развиват по листата на възрастните растения под формата на хлоротични петна със закръглена или елипсовидна форма, при по-старите листа ограничени от нерватурата. При влажно време от долната им страна, а понякога и от двете страни, се образува обилен, рехав, бял спорообразуващ налеп. По-късно петната некротират. При висока степен на нападение изсъхва цялата листна маса. Подобни симптоми се развиват по стъблата, дръжките на цветоносите и съцветията при семенните растения, които се деформират или прегарят. Заболелите тъкани често се нападат от вторични патогени, предизвикващи загниване, при което първичните признаци на болестта се маскират.
Причинителят на мана по салатата се запазва в заразените растителни остатъци и в растенията, оставени за семена. Развитието на болестта се благоприятства при хладно време, с превалявания или изобилни роси. Високата влажност е необходима както за спорообразуване, така и за заразяване. При ниски температури спорите запазват жизнеспособност до 4-5 месеца.
КОНТРОЛ
Спазване на 3-годишно сеитбообращение с пространствена изолация от миналогодишните посеви. Използване на семена от здрави растения или обеззаразяване с каптан или сродни препарати. Гравитачно поливане, като не се допуска намокряне на листата. При поява на болестта температурата в култивационните съоръжения трябва да се повиши над 19ºС. Първите нападнати листа задължително се унищожават. Растителните остатъци след прибиране на реколтата трябва да се ликвидират. Химични средства за контрол при салатите за консумация като правило не се използват. При разсадите и семепроизводните посеви може да се проведат профилактични фунгицидни третирания, а след поява на първите признаци със системни и контактни фунгициди.