Причинител на мана по лозата е гъбата Plasmopara viticola (Berkeley & Curtis) Berlese & De Toni. Мана по лозата е икономически най-значимата болест за тази култура, която поддържа постоянно високо ниво на вредоносност, а в отделни години дори е в състояние да унищожи изцяло реколтата. Внесена е от Северна Америка заедно с подложки от диви американски лози, устойчиви спрямо филоксера.

Маната напада всички вегетативни и репродуктивни части на лозата с изключение на корените. Най-очебийни и унищожителни са проявите й върху листата и гроздовете, където се наблюдават няколко форми на поражение:

Хлоротичната форма се проявява с мазни, едри, закръглени петна по младите нарастващи листа, видими само на преминаваща светлина. По-късно петната стават бледозелени, а от долната им страна се развива белезникав плеснов налеп.

 Мозаичната форма е с дребни, ъгловати, ограничени от жилките петна върху напълно израсналите листа, също покрити с бял налеп от долната страна.

Формата сиво гниене се наблюдава при   цветовете и зърната с големина до грахово зърно, които  се покриват с обилно сиво спороношение и бързо изгниват.

Формата кафяво гниене се вижда в основата на наедрелите зърна. Първоначално завяхва, по-късно покафенява, хлътва и се мумифицира. Повредите може да обхванат отделни зърна, чепки и дори целия грозд. Със застаряване на тъканите развитието на болестта се ограничава.

Всички повредени растителни тъкани прегарят, формирайки големи пригорни зони.

Макар и рядко, маната се развива по зелените леторасти и мустаците, които също се покриват с бял спорообразуващ налеп, а впоследствие засъхват.

Причинителят на мана по лозата презимува в болните растителни остатъци под формата на зимни спори, които се образуват в петната на мозаичната форма. Зимните спори извършват първичните заразявания напролет. Те покълват, след като изпитат въздействието на ниски температури. Условия за покълване се създават при температури между 11 и 33ºС, влажност на почвата над 70% от ППВ (пълна полска влагоемност) и превалявания в продължение на 2-3 дни.

Масовото разпространение на патогена се извършва чрез летни спори, образувани върху първичните хлоротични петна. Те се образуват при температура между 13 и 28ºС и относителна влажност на  въздуха над 90%. Покълват само при наличие на свободна капка вода в продължение поне на 2 часа. Развитието на болестта се благоприятства при сравнително хладно (18-20ºС) и влажно време, с чести, но слаби превалявания или при наличие на роса. Развитието на болестта се ограничава при температури над 30ºС. Лозите са най-чувствителни към болестта в периода от оформянето на ресите до наедряването на зърната колкото грахово зърно. За силното развитие на маната допринасят заплевеляването, отсъствието на колтучене и филизене, едностранчивото азотно торене и т.н.

 

КОНТРОЛ

 

Препоръчва се внимателно провеждане на всички агротехнически мерки, които подобряват водния и въздушния дренаж на лозивите насаждения – редовни почвени обработки и провеждане на зелени резитби (колтучене и филизене).

Маната по лозата се ограничава основно чрез химични пръскания. Профилактични химични третирания на лозивите насаждения се извършват преди падане на дъжд и преди спорообразуване на патогена. Определянето на пръсканията се извършва на базата на  инкубационните периоди, т.е. времето от заразяването до появата на първите видими признаци на болестта. Те се изчисляват съобразно ефективната температура, която е равна на разликата от средноденонощната температура и биологичната нула, под която паразитът не се развива. За причинителя на мана по лозата биологичната нула е равна на 7,9ºС. Един инкубационен период продължава до набиране на сума от ефективни температури, равна на 61ºС.

Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на тази болест е определянето на първичната инфекция от зимните спори и появата на първите хлоротични (мазни) петна Отчитането на първия инкубационен период започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11ºС, а по листата са се задържали капки вода в продължение най-малко на 2 дни. Ако посочените условия са налице, започва търсенето на първите хлоротични (мазни) петна, с които се сравнява и коригира направената прогноза. Заразяването се задържа, ако средноденонощната температура и почвената влажност в продължение на 1-2 дни са под 11ºС и 70% ППВ съответно или липсват свободни капки вода върху листата. Заразяването се прекъсва, ако тези условия отсъстват в течение на три или повече дни. Отчитането на инкубационния период се подновява при наличие на всички необходими външни условия.

Изчисляването на всеки следващ инкубационен период започва при наличие на дъжд или роса най-малко в течение на 2 часа, които са нужни за покълване на  летните спори, извършващи масовите вегетационни  заразявания.

При нашите условия първото фунгицидно третиране срещу мана се извършва обикновено, когато лозите имат листа с големина над 3 см. В сухи години, когато няма условия за развитие на болестта, първото пръскане се провежда при дължина на зелените леторасти от 40-50 см, което е особено наложително за приземните формировки – Гюйо и чаша. Критичен за по-нататъшното развитие на болестта е периодът от появата на ресата до затварянето на чепките.

При определяне на моментите за третиране се изхожда от следните основни правила:

• обикновено химични третирания се извършват през един инкубационен период;
• във всеки инкубационен период се пръска при много влажно и хладно време;
• два пъти в един инкубационен период се третира, когато препаратът е отмит от силен дъжд или при удължен цъфтеж, ако времето е хладно и дъждовно;
• през повече от един инкубационен период се пръска, когато времето е топло, а прирастът е много слаб;
• разреждането на третиранията може да бъде най-много през три инкубационни периода, и то ако времето е много сухо.

Лозарите-практици препоръчват провеждане на предпазни (профилактични) третирания срещу маната на всеки 4-5 листа нов прираст.

За предпазни пръскания срещу мана по лозата могат да се използуват контактнодействащите препарати: бордолезов разтвор -0,1%, както и други разрешени фунгициди от тази група. Тяхната продължителност на действие е около 7 дни. Поради това, ако съществуват благоприятни условия за развитие на болестта, след 7 дни третирането се повтаря.

При условия, благоприятстващи силното развитие на болестта и особено в критичните фази от развитието на лозата, контролът  трябва да се осъществява чрез системно-контактни или системни фунгициди. Продължителността на действие на препаратите от тази група е около 14 дни.

Борбата срещу маната в лозовите вкоренилища се провежда със същите препарати за растителна защита, като срокът между третиранията се съкращава, тъй като чрез поливките се създава изключително благоприятен микроклимат за развитие на болестта. Препоръчва се последното третиране срещу маната по лозата винаги да се извършва с бордолезов разтвор поради неговата висока прилепимост и задържане върху третираната повърхност.

Устойчивост спрямо мана по лозата проявяват сортовете Наслада, Мискет Кайлъшки, Поморийски бисер, Среброструй, Сторгозия, Дунавска Гъмза и други, както и старият сорт Отел.