Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Мана по зелевите култури

Маната е широко разпространена и силно вредоносна болест за  всички зелеви видове и за всички срокове на отглеждане. Причинител на мана по зелевите култури е гъбата Peronospora parastica (Pers.) Fries, която се диференцира на различни специализирани форми, нападащи в различна степен отделните култури.

Болестта обхваща всички надземни части на растенията. При засяване на заразени семена симптомите се проявяват още върху разсадите. Върху семеделите и листата им се образуват жълтеникави неясно ограничени, слабо вдлъбнати петна. От долната страна напетняванията се покриват със слаб, първоначално светъл, а впоследствие сив налеп, който бързо пригаря. Петната се разрастват и некротират, а развитието на разсада се задържа. През вегетационния сезон вторичните инфекции върху листата се проявяват като неправилни, неясно ограничени хлоротични петна със светъл налеп от долната страна. При силно нападение листата изсъхват. Болестта се проявява и върху вече оформените зелки, чиито обвивни листа се покриват с хлоротични, а впоследствие тъмносиви петна. Патологичният процес продължава да се развива и в периода на съхранение, обхващайки вътрешните листа, върху които се появяват тъмни петна, последвани от сухо гниене. По стъблата и разклоненията на семенните растения се развиват хлоротични петна, които по-късно потъмняват, като предизвикват деформации и засъхване. Повечето цветове остават стерилни, а образуваните шушулки са недохранени и непълноценни. Често патогенът преминава от шушулката върху семената, където се формират пепелносиви напетнявания, водещи до влошаване на посевните им показатели.

Причинителят на мана по зелевите култури се запазва в почвата, в маточните растения и в семената, където съхранява жизненост до шест години. Разпространението на патогена през вегетационния сезон се извършва чрез дъждовите капки, които разнасят образуваните спори върху съседните здрави растения.

Заразяването се извършва при наличие на водни капки върху растителните тъкани в температурния интервал 8-12ºС. По-нататъшното развитие на патологичния процес се осъществява при температури 15-19ºС. При температури над 25ºС развитието на болестта се преустановява. С напредване на възрастта чувствителността на зелевите култури към болестта намалява.

 

КОНТРОЛ

 

Събиране и унищожаване на болните растителни остатъци след прибиране на реколтата. Използване на здрави семенни растения или обеззаразяване на семената с топла вода при 50ºС за 20 мин при главестото и 18 мин при цветното зеле. На термично обеззаразяване подлежат само едногодишни семена, с висока жизненост и с висока кълняема енергия. При поява на мана както по разсада, така и в полски условия се провеждат фунгицидни третирания с подходящи препарати. Към всички работни разтвори задължително се прибавя прилепител. При семепроизводните посеви първото пръскане се извършва рано напролет, преди да се образуват цветоносните стъбла, като третирането се повтаря след около две седмици. За да се избегне придобиването на резистентност, един препарат може да се приложи най-много два пъти през вегетационния сезон.

 

  |  Views: 393  |  Прочетено във Вестник за градината