Лукова нематода (Ditylenchus allii Beijer) се среща се в цялата страна и загубите от нея могат да достигнат значителни размери. Напада главно чесъна, кромида и праза, но е в състояние да се изхранва с доматите, както и някои плевелни видове. Може да предизвиква повреди както на полето, така и в периода на съхранение на лука.

И двата пола на луковата нематоди имат тънко нишковидно тяло с постепенно заострена опашчица. Женските индивиди имат дължина около 1,5 мм и ширина от 0,29 до 0,41 мм. Мъжките индивиди имат същата дължина, но са по-тънки.

Луковата нематода се развива непрекъснато в растителните тъкани, без да ги напуска. При полски условия тя поврежда поникващите семена и развиващите се растения. В резултат на храненето нападнатите растения изостават в развитието си, имат по-жълтеникав цвят и скъсени стъбла и листа. При чесъна скилидките са силно раздалечени една от друга, често с жълто-кафяв цвят и издават неприятна миризма. Чесънът, повреден от лукова нематода, често се нарича метиляв, живеничав или келяв. Обвивните люспи на луковиците на кромида са удебелени и напукани. В полска обстановка луковата нематода развива няколко поколения годишно. В складовете тя продължава развитието си и при подходяща температура може да стане причина за загиването на голям процент от съхраняваните луковици. По-силно се нападат онези растителни части, които са разположени на по-добре осветени места. 

 

КОНТРОЛ

 

Най-важните мерки за борба с луковата нематода са използване на здрав посадъчен материал и спазване на сеитбообращение. Заразеният посадъчен материал може да се обеззарази чрез накисване във вода за три дни, като се използва двоен съд. Луковиците се поставят в по-малък съд, така че да не се допират до дъното на друг по-голям съд, където се отделят и натрупват излизащите нематоди. На силно заразени почви лук и чесън могат да се отглеждат след 3-4 години. Извадените луковици трябва да се оставят в продължение на няколко дни на разсеяна слънчева светлина, за да просъхнат, при което голяма част от нематодите ги напускат. Съхранението трябва да се извършва при температура 4-5 градуса, за да се ограничат повредите в този период.