Под името листороги бръмбари (сем. Scarabaeidae) са обединени голям брой значими за културните растения вредни видове. Те нанасят по-съществени повреди на планиското овощарство, тъй като мигрират от съседните дъбови гори или при внасяне на големи количества органичен тор в разсадниците и вкоренилищата, който е изключително благоприятен субстрат за развитието им.

Възрастните насекоми са сравнително едри и достигат на дължина до 24-26 мм. Имат червено-кафяв до черен чвят, който често се маскира от светлите власинки или люспици, с които е покрито тялото им. Антените са специфично устроени, с листовидни разширения във връхната им част, откъдето идва името на тази група насекоми. Главата е слабо втикната в преднегръда. Елитрите (покривните крила) са надлъжно точкувани. Ларвата е дъговидно извита, с бял или кремав цвят и жълто-кафява глава. Задната й част е разширена като торбичка и има синьо-зелен цвят поради съдържащите се отпадъчни продукти в храносмилателната тръба. Покрити са с редки власинки и достигат на дължина до 64 мм.

Листорогите бръмбари имат две- или тригодишно развитие. Зимуват в почвата като ларви от втора или трета възраст и като възрастни насекоми. Появяват се по различно време през пролетта, в зависимост от температурните си изисквания, откъдето носят и имената си – априлски, майски, юнски, юлски бръмбар и други.

Възрастните бръмбари могат да бъдат нощни или дневни насекоми. Обикновено летежът им е ниско над почвената повърхност, започва след залез слънце и продължава 30-40 мин. Привличат се от светлината. При дъждовно време бръмбарите не летят, а се крият под листата на дърветата или се заравят плитко в почвата. Женските индивиди снасят яйцата си най-често еднократно, близо едно до друго, в землисти камерки на дълбочина 24-27 см.

В зависимост от начина им на хранене различните листороги бръмбари могат да бъдат обединени в две големи групи. Към първата се отнасят априлски бръмбар, обикновен майски бръмбар, обикновен юнски бръмбар и т.н. При тях възрастните се хранят с листата на растенията и унищожават цялата петура заедно с жилките. При силно нападение са в състояние да нагризват и леторастите, които се пречупват и увисват. Младите ларви се хранят с органичните вещества в почвата, а след това с подземните части на растенията. След като нараснат, ларвите прегризват коренчетата или обелват кората на по-дебелите корени, като нагризват леко и дървесината под нея. Най-съществени повреди нанасят възрастните ларви, които са в състояние да прегризат изцяло стъблата и леторастите на младите фиданки в подземната им част. По-младите и силно повредени растения завяхват и загиват изцяло. След развитие на механичните тъкани повредите водят само до редукция на общия растеж и развитие на растенията. Много често нападението се проявява на хармани или по дължината на редовете. Постепенно то се разширява и може да обхване големи площи. Ларвите мигрират във вертикално направление, което се определя от температурата и влажността на почвата.

Към втората група листороги бръмбари се отнасят мъхнат бръмбар, миризлив бръмбар, златка, лозов стригач и т.н. Характерно за тях е, че по-съществените повреди се нанасят от възрастните насекоми. Те летят интензивно чрез най-слънчевите часове по време на масовия цъфтеж, като изгризват венчелистчетата, тичинките и плодника на цвета. Повредените цветове пожълтяват, изсъхват и изглеждат като осланени. Върху неразцъфналите пъпки на дюлята бръмбарите изгризват отвори отстрани, влизат вътре и унищожават тичнките и плодника. При лозата се повреждат ресите и младите филизи. Някои бръмбари от тази група, каквато е златката, се изхранват, като скелетират листната маса или нагризват плодовете, където се появяват дълбоки рани, а лозовият стригач прегризва пъпките, листата и леторастите. Ларвите на тази група листороги бръмбари се изхранват с гниеща органична материя и не се явяват съществени неприятели за вегетиращите растения.

Като неприятели по овощните видове, лозата и ягодоплодните растения от листорогите бръмбари са установени няколко вида, от които най-съществено значение имат априлски бръмбар, обикновен майски бръмбар, обикновен юнски бръмбар, мъхнат бръмбар, миризлив бръмбар, златка и други.

 

Априлски бръмбар (Rhizotrogus aeguinoctialis Hrbst.)

 

Възрастното насекомо достига на дължина 15-18 мм и има ръждивокафяв цвят. Долната страна на преднегръда е силно окосмена с ръждиво-жълти космици. В задния край елитрите са леко изпъкнали. Априлският бръмбар завършва развитието си за три години и зимува два пъти като ларва, а на третата зима като възрастно насекомо в почвата. Летежът му започва през първата половина на април и съвпада с цъфтежа на трънката и джанката.

 

Обикновен майски бръмбар (Melolonta melolonta L.)

 

Възрастното насекомо е едър бръмбар, достигащ на дължина 26 мм, като женските индивиди са по-едри от мъжките. Преднегръдът е черен, а твърдите крила и краката – червеникаво-кафяви.  Майският бръмбар има тригодишно развитие. Зимува като ларва от втора и трета възраст и като възрастно насекомо. Бръмбарите се появяват в края на април или в началото на май в зависимост от температурните условия.

 

Обикновен юнски бръмбар (Amphymallon solstitialis L.)

 

Възрастното насекомо е жълтеникаво или светлокафяво с дължина на тялото около 14,9 мм. Преднегръдът е по-широк, отколкото дълъг, в средата изпъкнал. Елитрите са гладки, с жълтеникави космици по периферията им. Има двегодишно развитие, което продължава в три календарни години. Зимува като ларва от втора и трета възраст.

 

Мъхнат бръмбар (Epicometis hirta Poda)

 

Възрастното насекомо е с елипсовидно, слабо гръбно-коремно сплеснато тяло, с матово черен цвят, покрито с голям брой сиви до жълтеникаво-кафяви власинки и достига на дължина 12-13 мм. На преднегръда и елитрите има множество бели петънца и точки. Развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата.

 

Миризлив бръмбар (Oxythyrea funesta Poda)

 

Дължината на тялото при възрастните индивиди достига 11-12 мм и има основен черен цвят с бронзов оттенък. Покривните крила са жълто-бели, кръгли по средата и овално-продълговати по периферията. Тялото е покрито с редки белезникави космици. Бръмбарът издава неприятна миризма, отделяща се от придатъчните анални жлези. Има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата.

 

Златка (Cetonia aurata L.)

 

Възрастното насекомо е сравнително едър бръмбар, достигащ до 20 мм. Преднегръдът и елитрите са интензивно зелени, със златист метален блясък, а коремната страна е с медночервен цвят. Има едно поколение годишно. Зимуват възрастните бръмбари в почвата.

 

Лозов стригач (Lethrus apterus Laxm.)

 

Възрастното насекомо е едър бръмбар, достигащ на дължина до 18-22 мм, със смолисточерен цвят. Половината от дължината на тялото се заема от главата и гърдите, а другата половина от коремчето.  Горните челюсти са силно развити. Вторият чифт крила липсва и бръмбарът не може да лети. Лозовият стригач има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо дълбоко в почвата.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата с всички листороги бръмбари е много трудна поради подземния начин на живот на ларвите и поради това, че летежът на възрастните преминава по време на цъфтежа, когато е невъзможно използването на ефективни инсектициди поради необходимостта да се опазят опрашителите. Установено е и значително ниво на устойчовост към преобладаващата част от използваните инсектициди.

Срещу листороги бръмбари от първата група борбата обикновено се провежда при висока плътност на ларвите, която се установява чрез почвени разкопки. Прилага се система от мероприятия, в които основен дял заемат агротехническите средства. Към тях се включват: използване на добре прегорял органичен тор; засяване и засаждане в оптимални срокове за по-добро вкореняване на растенията и преодоляване на нанесените повреди; почвени обработки, при които част от ларвите се унищожават механично, а друга част се изваждат на повърхността и се унищожават от птиците; борба с плевелите за ограничаване на яйцеснасянето, което е по-слабо в обработените и незаети с растителност площи по време на летежния период.

При листороги бръмбари от втората група борбата е насочена срещу възрастните индивиди, като се използват селективни за полезните видове и опрашителите инсектициди, с кратък карантинен срок, а третиранията се извършват късно привечер.