Енциклопедия

Листозавивачка (Листозавивачки)

Tortricidae

Листозавивачка (Листозавивачки)

Насекомите, обединени под името листозавивачка (сем. Tortricidae), имат повсеместно разпространение и са едни от най-значимите вредители за овощните дървета, лозата и ягодоплодните растения.

Възрастните насекоми при листозавивачките са средно големи пеперуди. Предните им крила са с триъгълна или правоъгълна форма. Те имат различно оцветяване и са изпъстрени с разнообразни по форма и големина напетнявания и напречни линии. Характерна морфологична особеност на пеперудите от това семейство е наличието на светло петно във връхната част на предните крила, което може да бъде изразено в различна степен. Гъсениците имат разнообразно оцветяване – от зелено, оранжево-червено до тъмнокафяво, с тъмна лъскава глава и гръден щит. По гърба и отстрани на тялото може да има тъмни брадавички, от които излизат безцветни космици.

Листозавивачките имат твърде разнообразна биология. Могат да развият едно или две поколения през годината. Зимуват яйцата, ларвите или какавидите, в характерни щитчета или пашкулчета, приготвени от копринени нишки, екскременти и растителни части. Обикновено укритията се намират в разклоненията на клоните и клонките, под напуканата кора, под външните люспи на пъпките, под сухите растителни остатъци и т.н.

Повреди. Гъсениците се появяват рано напролет едновременно с възобновяване на развитието на растенията. Първоначално нападат набъбващите пъпки, като ги изгризват, поради което те потъмняват, изсъхват и се оронват. По-късно гъсениците нагризват младите листа, като ги завиват и омотават с паяжина, откъдето идва тяхното име. При обезпокояване гъсениците се спускат по копринени нишки към земята с характерни бързи змиевидни движения. При висока плътност листозавивачките могат да доведат до обезлистване на нападнатите дървета, което се отразява негативно върху техния растеж, развитие и обща жизненост.

 

Розена листозавивачка (Archips rosana L.)

 

Предните крила на женските пеперуди са охреножълти до тъмнокафяви, а на мъжките – сиво-жълтеникави до канеленокафяви, с вълнообразни напречни линии, приосновно петно и широка средна ивица. При мъжките индивиди напетняванията са по-добре изразени. Задните крила са еднообразно сиво оцветени. Младите гъсеници са жълти. След като започнат да се хранят, придобиват жълто-зеленикав цвят. Главата, гръдното щитче и гръдните крака са кафяви, а аналното щитче има цвета на кожата. Розената листозавивачка развива едно поколение годишно и зимува като яйце върху ствола, клоните и клонките на нападнатите растения.

 

Ягодоплодна листозавивачка (Pandemis ribeana Hb.)

 

Предните крила на пеперудата са кафяво-жълти, с тънки напречни линийки. В основата на крилата и в средната им част се намират широки по-тъмно оцветени ивици, които са ограничени с червено-кафява линия. Възрастните гъсеници са жълто-зелени. Главата, гръдният и аналният сегмент са светло оцветени. Ягодоплодната листозавивачка има две поколения годишно. Зимува като млада гъсеница в продълговато бяло пашкулче.

 

Глогова листозавивачка (Archips crataegana Hb.)

 

Предните крила на пеперудите са сиво-кафяви, а при някои индивиди – жълто-кафяви. Върху тях са разположени четири петна. При женските индивиди те са кафеникави, а при мъжките – кадифени и са обградени с жълто-белезникав кант. Задните крила са еднообразно сиво оцветени. Глоговата листозавивачка има едно поколение годишно. Зимуват яйцата, разположени на купчинки под белезникави щитчета, върху стъблото, клоните и клонките на растенията.

 

Кафявопетниста листозавивачка (Archips xylosteana L.)

 

Предните криле на пеперудите са сиво-кафяви, с блестящи жълтеникави петна, които имат бял кант, и с червено-кафяви ивици. Гъсеницата е белезникаво-сива до сиво-зелена, главата и преднегръдът са черни. Кафявопетнистата листозавивачка има едно поколение годишно. Зимуват яйцата, разположени на купчинки, по разклоненията на клоните и клонките

 

Червена пъпкозавивачка (Temetocera ocellana F.)

 

Предните крила имат приблизително правоъгълна форма. В основата и върха са тъмносиви, а в средата млечнобели, изпъстрени с оловносиви ивици. На предния вътрешен ъгъл имат по едно триъгълно петно. Задните крила са светлосиви. Младите гъсеници са бледозелени, а възрастните червено-кафяви, с тъмни и блестящи глава, гръден и анален щит. Червената пъпкозавивачка има две поколения годишно. Зимуват младите гъсеници в сиво-бели продълговати паяжинни пашкулчета.

 

Сива пъпкозавивачка (Hedya nubiferana Haw.)

 

Предните крила са тъмносиви до тъмнокафяви, в основата с виолетов оттенък. Последната третина на предните крила е бяла с няколко светлокафяви петънца по периферията. Задните крила са тъмносиви. Непосредствено след излюпването гъсеницата е тревистозелена. Възрастните гъсеници са сиво-масленозелени. Главата, гръдният и аналният щит са лъскаво черни. Има едно поколение годишно. Зимува като млада гъсеница в сиво-бяло кръгло пашкулче.

 

Лозова листозавивачка (Sparganothis pilleriana Schiff.)

 

Предният чифт крила на лозовата листозавивачка са охренокафяви при мъжките и жълтокафяви при женските индивиди. Върху тях са разположени три по-тъмно оцветени ивици, които са по-ясно изразени при мъжките пеперуди. Възрастните гъсеници варират по цвят и могат да бъдат зелени, сивозелени или жълтозелени, с по-тъмни линии по гръбната страна на тялото. Развива едно поколение годишно и зимува като млада нехранила се гъсеница в копринено пашкулче под старата напукана кора на лозата, върху повърхността на почвата и в растителните остатъци.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата с листозавивачките се извършва основно с химични средства. Те обаче проявяват незадоволителна ефективност поради скрития начин на живот на възрастните гъсеници и трябва да се използват рано, преди те да се укрият в листата. Химични пръскания се извършват при повреждане на 10-15% от листната маса и 2-3 бр./100 завръза до юнското окапване. Използват се широкоспектърни инсектициди, както и всички одобрени биопрепарати на базата на Bacillus thuringiensis.

 

  |  Views: 1421  |  Прочетено във Вестник за градината