Енциклопедия

Листни въшки

Aphydidae

Листни въшки

Листни въшки (сем. Aphydidae) по овощните дървета, лозата и ягодоплодните растения представлява много голяма и вредоносна група от насекоми, които се явяват ежегодно и нанасят значителни повреди особено при благоприятни условия за по-продължителен вегетативен растеж.

Листните въшки са дребни, нежни насекоми, със слабо развита телесна покривка. Техният жизнен цикъл е много сложен и включва различни начини на размножаване (безполово при благоприятни условия за развитие и полово при влошаване на външната среда), различни морфологични форми (крилати и безкрили, мъжки и женски индивиди), в някои случаи и различни растения гостоприемници (при мигриращите видове). Например прасковената листна въшка (Myzodes persicae) прекарва неблагоприятния сезон под формата на полово образувани зимни яйца върху основния си гостоприемник – прасковата. През пролетта от тях се излюпват безкрили, живораждащи основателки, които се размножават по безполов път (партеногенетично) и за кратко време формират няколко поколения. В последните  започват да се появяват крилати форми листни въшки, наречени разселителки, които напускат основния гостоприемник и мигрират върху други едногодишни растения (зеленчукови, полски, декоративни, лечебни), където продължават да се размножават безполово през целия вегетационен сезон. През есента, когато условията за развитие се влошат, сред тях се появяват крилати половоносещи форми, които отново се връщат на основния гостоприемник – прасковата. Там те раждат мъжки и женски индивиди, които копулират, мъжките умират, а женските снасят по няколко зимни яйца, които остават да зимуват.

Развитието на немигриращите видове листни въшки протича по същия начин, с тази разлика, че те имат само едно хранително растение, върху което се изхранват през целия вегетационен сезон и снасят зимните си яйца.

Всички листни въшки образуват по няколко поколения през годината в зависимост от температурата и влажността на средата, от динамиката на растеж на гостоприемника и от технологията на отглеждане, сред които най-голямо значение имат поливането и азотното торене. Често в тяхното развитие се наблюдават два максимума, свързани с първичния и вторичен растеж на нападнатите дървета.

Повреди. Листните въшки нанасят вреди по растенията в процес на храненето си. Обикновено те се концентрират от долната страна на най-младите и растящи листенца по връхни части на растенията. Там те смучат растителен сок, в резултат на което тъканите се обезцвятяват, а листата се деформират и се завиват към долната страна, формирайки по върховете на леторастите, т.нар. пакети. В някои случаи нападнатите тъкани се разрастват и оцветяват по специфичен начин, както е при червеногаловата ябълкова листна въшка. Пъпките обикновено преустановяват развитието си и не се отварят. Нападнатите от листни въшки растителни части имат редуциран растеж и закържавял вид, със силно влошени жизнени функции. Повредите са особено опасни за младите овощни дървета, тъй като забавят формирането на короната.

В процеса на храненето си листните въшки отделят т.нар. медена роса, тъй като не са в състояние да усвояват захарите. Тя не само зацапва растителните тъкани, но служи и като субстрат за развитие на много чернилни гъби, които още повече влошават жизнените процеси на нападнатите растения.

Освен пряката вреда, която нанасят в процеса на храненето си, листните въшки причиняват и индиректни загуби като преносители на голям брой вироидни, вирусни и фитоплазмени болести по растенията. Тази вреда, в повечето случаи е много по-голяма от пряката. Значението на листните въшки като преносители на вирусни болести се определя от тяхната биология и от двигателните им особености. Например прасковената листна въшка (Myzodes persicae) е много ефективен преносител на повече от 150 различни вируса, тъй като е силно подвижна и не образува плътни колонии, а крилатите й форми бързо напускат своите гостоприемници, за да преминат върху нови.

Сред листните въшки, нападащи овощните дървета, лозата и ягодоплодните растения, има както многоядни видове, каквито са прасковената листна въшка, малката сливова листна въшка, така и листни въшки тясно специализирани към отделни гостоприемници например зелената розена листна въшка.

 

Червеногалова ябълкова листна въшка (Dysaphis devecta Walk.)

 

Безкрилите партеногенетични женски индивиди имат зеленикав до тъмносив цвят на тялото, което е покрито с белезникав восъкоподобен налеп. Върху ябълката червеногаловата ябълкова листна въшка развива 4-5 поколения. Зимува като яйце под напуканата кора. Немигриращ вид.

 

Ябълково-живовлекова листна въшка (Dysaphis mali Ferr.)

 

Безкрилите женски индивиди и основателките са сиво-зелени, понякога с жълтеникав, канелен и червеникав оттенък, покрити със светлосив восъкоподобен прашец. В зависимост от условията развива от 4 до 6 поколения годишно и зимува като яйце върху леторастите на ябълката. По-късно през вегетацията преминава върху някои видове живовлек, които са междинни гостоприемници.

 

Зелена ябълкова листна въшка (Aphys pomi De Ceer.)

 

Безкрилите женски индивиди и основателките са зелени, а тръбичките и опашчицата са черни. В зависимост от метеорологичните условия зелената ябълкова листна въшка развива от 8 до 17 поколения. Тя е немигриращ вид.

 

Крушова листна въшка (Dysaphis pyri B. d. F.)

 

Безкрилите женски индивиди са тъмни, с виолетов оттенък и са покрити с белезникав налеп. Тръбичките са по-тъмно оцветени, а опашчицата е закръглена. Крушовата листна въшка зимува като яйце върху основния си гостоприемник крушата.

 

Кръвна въшка (Eriosoma lanigerum Hausm.)

 

Безкрилите партеногенетични женски въшки имат яйцевидно червено-кафяво тяло, отгоре покрито с восъчни памукоподобни бели власинки. Развива до 16 и повече поколения годишно и зимува като ларва под напуканата стара кора, по клоните, по кореновата шийка, върху плитко разположените корени и в други укрития по клоните и стъблото.

 

Прасковена листна въшка (Myzodes persicae Sulz.)

 

Безкрилите женски индивиди са жълто-зелени или зелени, с цилиндрични тръбички, слабо издути във връхната половина. Крилатите женски форми са с кафява глава, а среднегръдът и заднегръдът са черни. Прасковената листна въшка зимува като яйце около пъпките на младите клонки на прасковата, кайсията и бадема. В местообитания с по-топъл климат се размножава чрез живораждане непрекъснато през цялата година, като за един вегетационен сезон развива от 6 до 12 поколения.

 

Прасковена листна въшка (Myzodes varians Davidson)

 

Безкрилата живораждаща женска е светлозелена, с удължено овално тяло. Крилатите живораждащи женски имат тъмен цвят с характерни рисунки от горната страна на коремчето. Myzodes varians е мигриращ вид, който зимува като яйце върху основния гостоприемник – прасковата. В началото на лятото мигрира върху междинния гостоприемник – хмела, където се среща до късна есен.

 

Тъмна прасковена листна въшка (Brachycaudus persicae B. d. F.)

 

Безкрилите партеногенетични женски имат широко овално, тъмнокафяво до черно тяло. Крилатите партеногенетични женски са по-дребни, с черни глава и гърди и оранжево коремче. У нас тази въшка е немигриращ вид и зимува като яйце.

 

Черна черешова листна въшка (Myzus cerasi Fab.)

 

Всички форми при този вид листни въшки имат блестящо черно оцветяване и добре развита черна опашчица с конусовидна форма. Черната черешова листна въшка няма задължителна миграция. Основни гостоприемници са черешата и вишната, а междинни различни видове лепка и великденче.

 

Малка сливова листна въшка (Brachycaudus helichrysi Kalt.)

 

Основателките и безкрилите партеногенетични женски са бледозелени или светложълти, често с тъмнокафяви или черни петна от горната страна на последните коремни сегменти. Опашчицата е колкото дълга, толкова и широка, ясно забележима. Тя е мигриращ вид с основни гостоприемници слива, джанка, трънка, праскова и междинници слънчоглед, както и голям брой диви и плевелни растения.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата срещу всички видове листни въшки се провежда основно по химичен начин, като се използват широкоспектърни инсектициди. Балансираното поливане и азотно торене влияят върху интензивността на растеж и също могат да съдействат за ограничаване на тяхното намножаване.

 

  |  Views: 1078  |  Прочетено във Вестник за градината