Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Листни въшки

Aphididae

Листни въшки

Листните въшки (сем. Aphididae) по зеленчуковите растения са много голяма и вредоносна група от насекоми, които се явяват ежегодно и нанасят повреди при всички срокове и начини на отглеждане – на полето и в култивационни съоръжения. Значителна част от тези листни въшки са преносители и на разнообразни болести, което неколкократно повишава тяхната вредоносност.

Всички листни въшки са дребни, нежни насекоми, със слабо развита телесна покривка. Техният жизнен цикъл е много сложен и включва различни начини на размножаване (безполово при благоприятни условия за развитие и полово при влошаване на външната среда), различни полиморфни форми (крилати и безкрили, мъжки и женски индивиди), в някои случаи, при мигриращите листни въшки, и различни растения гостоприемници – основни, върху които зимуват, и допълнителни, върху които преминава развитието им през благоприятната част от вегетационния сезон. Например бобовата въшка (Aphis fabae) прекарва неблагоприятния сезон под формата на полово образувани зимни яйца върху основния си гостоприемник – чашкодряна (Evonimus europeus L.) и калината (Viburnum opulus L.). През пролетта от тях се излюпват безкрили, живораждащи основателки, които се размножажават по безполов път (партеногенетично) и за кратко време формират няколко генерации. В последните поколения започват да се появяват крилати форми, наречени разселителки, които напускат основния гостоприемник и мигрират върху други растения (зеленчукови, полски, декоративни), където продължават да се размножават безполово през целия вегетационен сезон. През есента, когато условията за развитие се влошат, сред тях се появяват крилати половоносещи форми, които отново се връщат на основния гостоприемник. Там те раждат мъжки и женски индивиди, които копулират, мъжките умират, а женските снасят по няколко зимни яйца, които остават да зимуват. Развитието на немигриращите видове листни въшки протича по същия начин, с тази разлика, че те имат само едно хранително растение, върху което снасят зимните си яйца и се изхранват през целия вегетационен сезон.

Листните въшки образуват по няколко поколения през годината в зависимост от температурата и влажността на средата, от динамиката на растеж на гостоприемника и от технологията на отглеждане, сред които най-голямо значение имат поливането и азотното торене.

Листните въшки нанасят вреди по растенията в процеса на храненето си. Обикновено те се концентрират от долната страна на най-младите и растящи листенца от връхните части на растенията. Там те смучат растителен сок, в резултат на което тъканите се обезцветяват, а листата се деформират и се завиват към долната страна, формирайки т.нар. пакети по върховете на разклоненията. Пъпките обикновено преустановяват развитието си и не се отварят. Нападнатите растителни части имат редуциран растеж и закържавял вид, със силно влошени продуктивни възможности.

В процеса на храненето си много листни въшки отделят т.нар. медена роса, тъй като не са в състояние да усвояват захарите от хранителния субстрат. Тя не само зацапва растителните тъкани, но служи и като субстрат за развитие на много сапрофитни чернилни гъби, които още повече влошават не само продуктивните възможности на нападнатите растения, но и търговския вид на произведената продукция.

Освен пряката вреда, която нанасят на растенията в процеса на храненето си, различните листни въшки нанасят и индиректни загуби като преносители на голям брой вироидни, вирусни и фитоплазмени болести по растенията. Тази вреда в повечето случаи е много по-голяма от пряката. Значението на листните въшки като преносители на вирусни болести се определя от тяхната биология и от двигателните им особености. Например прасковената листна въшка (Myzodes persicae) е  преносител на повече от 150 различни вируса, тъй като е силно подвижна и не образува плътни колонии, а крилатите й форми бързо напускат своите гостоприемници, за да преминат върху нови.

Сред листните въшки, които  нападат зеленчуковите растения, има както многоядни видове, каквито са прасковената листна въшка, бобовата въшка, петнистата оранжерийна въшка, малката сливова листна въшка, така и листни въшки, тясно специализирани към отделни растения гостоприемници – зелевата листна въшка.

 

Зелева листна въшка (Brevicorinae brassicae L.)

 

Тази въшка има повсеместно разпространение и в отделни години е в състояние да нанесе съществени повреди по отглежданите зелеви култури, особено по семепроизводните посеви.

Безкрилите партеногенетични (девствени) женски въшки имат овално сиво-зелено тяло, покрито със сив восъчен налеп, който им придава пепелносива окраска. Крилатите партеногенетични женски са продълговати, с кафява глава и гърди и жълто-зелено коремче. Половите женски са тревистозелени, без восъчен налеп. Крилатите мъжки са с кафяви глава, с жълто-зелено или жълто коремче. Зимува като яйце върху зелето за производство на семе, по растителните остатъци и по плевелната растителност. Развива 10-12  поколения за една календарна година.

 

Прасковена листна въшка (Myzodes persicae Sulz.)

 

Прасковената листна въшка е най-често срещаният и най-опасният неприятел по зеленчуковите култури в оранжериите, а много често и на открито.

Безкрилите женски индивиди са жълто-зелени или зелени, с цилиндрични тръбички, слабо издути във връхната половина. Крилатите женски форми са с кафява глава, а среднегръдът и заднегръдът са черни. Прасковената листна въшка зимува като яйце около пъпките на младите клонки на прасковата, кайсията и бадема. Излюпва се през март и април, когато започне набъбването на пъпките. Мигрира върху междинните си гостоприемници. В оранжерии, както и в местообитанията с по-топъл климат, се размножава чрез живораждане непрекъснато през цялата година, като за един вегетационен сезон развива от 6 до 12 поколения.

 

Бобова (цвеклова) въшка (Aphis fabae Scop.)

 

Бобовата листна въшка е една от най-опасните листни въшки. Тя има широко разпространение и е многояден вид. От зеленчуковите видове предпочита салатното цвекло, спанака и салатите.

Безкрилите женски индивиди имат широко яйцевидно тяло, матово кафяво, черно или черно-зелено на цвят, покрито с лек восъчен налеп.  Крилатите женски индивиди са с блестящо черна глава и гърди и черно-зелено коремче. Бедрата на първия чифт крака са бели. Зимува като яйце върху основните си гостоприемници – чашкодряна и калината. Излюпването на ларвите съвпада с разпукването на пъпките. Върху основните гостоприемници въшката развива 3 поколения. Върху междинните гостоприемнци може да формира 6-7 поколения.

 

Зеленоивичеста листна въшка (Macrosiphum euphorbiae Thomas.)

 

Среща се в цялата страна. Напада доматите, пипера, патладжана, краставиците, тиквите и тиквичките, морковите, спанака и много други зеленчукови култури.

Безкрилите партеногенетични женски индивиди са масленозелени или розови, слабо опушени. Надлъжно по гърба им преминава тъмнозелена линия. Крилатите партеногенетични въшки са зелени или зеленикаво-жълти. У нас тази въшка се размножава само по безполов път. Презимува в култивационните съоръжения. През пролетта и лятото живее на открито и поврежда растенията, като смуче сок от листата, стъблата и цветните части. Преносител е на голям брой вирусни болести, които увеличават нейната вредоносност.

 

Памукова листна въшка (Aphis gossypii Glov.)

 

Памуковата листна въшка е многояден вид, който напада над 46 различни растителни вида. От зеленчуковите култури вреди в най-голяма степен по тиквичките.

Среща в три цветови форми – жълта, зелена и тъмнозелена до почти черна. Зимува като възрастна безкрила женска и като ларва от всички възрасти в гнездата на някои видове мравки. Формира 18-21 поколения годишно. При оранжерийни и стайни условия въшката има целогодишно развитие. Първоначално напада плевелната растителност, а след това заселва културните растения.

 

Лукова листна въшка (Rhopalomyzus ascalonicus Donc.)

 

Луковата листна въшка e полифаг, който напада краставиците, зелевите видове и различни видове лук. Преносител е на голям брой вирусни болести.

Безкрилите партеногнетични женски въшки са жълто-зелени, зеленикаво-кафяви или светлокафяви, с неправилни тъмнозелени петна. Луковата листна въшка е безполово размножаващ се вид. Зимува както в оранжерии, така и на открито.

 

Глогова листна въшка (Dysaphis crataegi Kalt.)

 

Глоговата листна въшка е разпространена навсякъде в страната, но значението й за зеленчуковите растения е ограничено върху семепроизводните растения от моркови, копър, целина и пъщарнак.

Основателките са бледожълти с розов оттенък. Крилатите партеногенетични женски (размножават се без оплождане) имат черна глава и среднегръд и розово коремче. Глоговата листна въшка е мигриращ вид с основен гостоприемник глога, където формира лъжлива гала върху листата. Върху морковите и останалите гостоприемници ражда ларви в прикореновата част или в пазвите на най-долните листа.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата срещу всички листни въшки се провежда основно по химичен начин, като се използват широкоспектърни инсектициди. Балансираното поливане и азотното торене влияят върху интензивността на растеж и също могат да съдействат за ограничаване на тяхното намножаване.

 

  |  Views: 1750  |  Прочетено във Вестник за градината