Листните оси се отнасят към разред Ципестокрили (Hymenoptera), сем. Растителноядни оси (Tenthredinidae). Най-масово разпростренените листни оси са вишневата листна оса, костилкоплодовата листна оса, крушовата листна оса и бадемовата листна оса.

Те са  обичайни насекоми по овощните дървета и ежегодно нанасят значителни повреди, като особено висока е вредоносността на плодовите оси, тъй като засягат директно плодовата продукция.

Възрастните насекоми на листните оси имат четири двойки ципести крила и тъмен цвят на тялото. На големина достигат около 5-8 мм. Гъсениците са светлозеленикави или светложълтеникави, извити, с дължина 8-9 мм. Главата е по-тъмна, а горните челюсти са широки. Имат 10 чифта крака, от които гръдните са най-добре развити, поради което са наречени лъжегъсеници.

Обикновено листните оси имат по едно поколение годишно и зимуват като лъжегъсеници, в плътен пашкул на дълбочина 2-8 см в почвата, а понякога и по-дълбоко в зависимост от почвения тип. Какавидират напролет, когато температурата достигне 8-10ºС, най-често по време на цъфтежа на най-ранните овощни видове. Възрастните оси са топлолюбиви и светлолюбиви насекоми, летят интензивно през най-топлите часове на деня и се хранят с растителен нектар. При студено и дъждовно време, през хладните часове на деня, както и през нощта те се укриват в цветовете.

Листните оси са дневни насекоми и са активни през най-топлите и слънчеви часове на деня. Снасят яйцата си поединично или групово върху листата, но често ги вмъкват и вътре в тях. Младите лъжегъсеници прогризват покривните тъкани и излизат върху повърхността. Хранят се поединично или групово, като образуват големи паяжинни гнезда, в които живеят и се хранят с омотаните в тях листа. Младите лъжегъсеници скелетират листата, като изгризват покривните тъкани от горната страна, без да ги засягат от долната, както и нерватурата. Възрастните ларви са в състояние да унищожат листата изцяло. При силно нападение дърветата могат да се обезлистят напълно. След като завършат развитието си, лъжегъсениците напускат листата, заравят се в почвата и си приготвят пашкул, в който какавидират.

 

Вишнева листна оса (Caliroa cerasi L.)

 

Тялото на възрастното насекомо има черен цвят, с блясък. Върху първия чифт крила има едно черно петно. Лъжегъсеницата е жълто-зелена, отгоре покрита с черна слузеста материя, която маскира основния цвят и й придава тъмна окраска. Вишневата листна оса има три поколения годишно. Зимува като лъжегъсеница, разположена плитко в почвата в землист пашкул.

 

Костилкоплодова листна оса (Neurotoma nemoralis L.)

 

Възрастната оса има черен цвят, с жълти петна и ивици. Лъжегъсеницата е светло- до тъмнозелена, с жълти ивици по гръбната страна. Костилкоплодовата листна оса има едно поколение годишно. Зимува като лъжегъсеница в землисто пашкулче, на дълбочина до 50 см.

 

Крушова листна оса (Neurotoma flaviventris Retz.)

 

Главата и гърдите на възрастното насекомо са с черен цвят. Коремчето е ръждиво. Крилата имат тъмна напречна ивица. Лъжегъсеницата е оранжево-жълта или жълто-зелена с черна глава. Развива едно поколение годишно. Зимува като лъжегъсеница в почвата в пашкул на дълбочина до 10 см.

 

Бадемова листна оса (Cimbex quadrimaculata Mill)

 

Възрастното насекомо е сравнително едра оса, с черен основен цвят и жълти петна по тялото. Лъжегъсеницата е сива с черни напетнявания. Бадемовата листна оса има едно поколение годишно. Зимува като възрастна лъжегъсеница в копринено пашкулче в почвата, под камъните и под различни растителни остатъци.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата с листните оси включва дълбока почвена обработка на овощните градини за ликвидиране на запашкулените лъжегъсеници и унищожаване на дивите растения гостоприемници, върху които те са в състояние да се изхранват. При висока плътност и опасност от големи повреди се провеждат химични пръскания, насочени срещу младите гъсеници.