Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Леща

Lens culinaris

Леща

Лещата (Lens culinaris) е едногодишно растение от семейство Бобови (Fabaceae). Вегетационният й период при условията на нашата страна варира от 67 до 105 дни. Едросеменните сортове леща са по-къснозрели от дребносеменните. Върху продължителността на вегетационния период на лещата оказват влияние както почвено климатичните условия на районите на отглеждане, така и метеорологичните условия през отделните години. Във влажни години и на богати почви по правило той е по-дълъг, а при резки засушавания и на бедни почви – по-къс.

Фазите на развитие при лещата са четири: набъбване и покълване на семената, поникване, цъфтеж и узряване. Някои от тях (цъфтеж, образуване на бобовете) протичат едновременно.

Продължителността на периода от сеитбата на лещата до поникването зависи от влажността и температурата на почвата. При благоприятни условия е около 6-7 дни, а при неблагоприятни достига 12-18 и повече дни.

Броят на дните от поникването до настъпването на цъфтежа се обуславя не само от температурата, влажността и запасеността на почвата с хранителни вещества, но главно от продължителността на деня, тъй като лещата е растение на дългия ден. При условията на достатъчно светлина по-високите температури и по-ниската влажност съкращават този период и обратно.

При условията на нашата страна масовият цъфтеж обикновено настъпва в края на май и началото на юни, а в по-високите райони – един месец по-късно.

Продължителността на времето от цъфтежа до узряването се определя главно от температурния режим. При висока температура, съпроводена с почвено и атмосферно засушаване, той се скъсява значително, а при влажно и по-прохладно време се удължава.

Продължителността на периода поникване – узряване се обуславя от времето на настъпването, интензитета и продължителността на засушаването, а удължаването му – от количеството на валежите и температурните суми до настъпването на масовия цъфтеж.

При забавяне на сеитбата на лещата се скъсява чувствително и периодът между масовия цъфтеж и узряването.

В различните райони на страната узряването при отделните сортове леща настъпва от края на юни до средата на юли, а във високите райони – в началото на август.

Лещата е самоопрашващо се растение. Рилцето и прашниците узряват в неразтворения цвят. Прашниците се пукат още когато цветовете са само бутонизирали и прашецът попада на рилцето на собствения си цвят, в резултат на което се извършва самоопрашване. Около една седмица след оплождането бобовете са вече достигнали обичайните си размери.

Кръстосано опрашване е възможно, но то става много рядко и главно в районите с горещ климат.

В границите на растението най-напред се отварят цветовете на долните разклонения, следвани от по-горните. В самите разклонения цъфтежът започва от основата към върха. Една клонка цъфти около две седмици. В съцветието най-рано цъфти долният цвят. Цъфтежът на лещата обхваща повече от половината на вегетационния й период. Затова на едно растение се наблюдават както неразпукнати цветни пъпки, така и напълно узрели семена.

При дъждовно и облачно време цветовете се разтварят бавно (в продължение на 2-3 дни). В сухо и слънчево време цъфтежът започва в 5-8 часа сутринта, достига своя максимум между 10 и 14 часа и само отделни цветове се разтварят до 17 часа. До вечерта повечето от цветовете са вече увехнали.

При климатичните условия на нашата страна, характеризиращи се с чести и продължителни почвени и атмосферни засушавания през лятото, горните цветове обикновено опадат и не участват във формирането на добива от леща.

 

Отглеждане

 

Лещата изисква чиста от плевели почва и не проявява чувствителност към предшественика. Окопните култури най-често оставят след себе си повече плевели и се прибират по-късно те не са добър предшественик. По-добър предшественик са зимните житни култури. Лещата е отличен предшественик за всички култури в сеитбообръщението. Едно поле не бива да се засява отново с леща по-рано от 5-6 години, понеже силно се размножава нематодата.

 

Сеитба

 

За сеитба на леща трябва да се използуват чисти изравнени семена с висока кълняемост и незаразени с лещов зърнояд. Лещата се засява веднага след стопяване на снега. Лещата понася ниските температури и късните пролетни мразове. При сеитба на зимуващи форми леща трябва да се спазят същите срокове както, при зимуващите сортове грах.

Лещата развива малка надземна маса. Стъблата и листата се нуждаят от по-малко хранителна площ от другите бобови култури, поради което се засява по-гъсто. На един квадратен метър от дребносеменната леща (която има по-ниско стъбло) се засяват 300-350 кълняеми семена, а от едросеменната – 250-300. В зависимост от това условие при дребносеменната леща сеитбената норма е 8-10 кг на декар, а при едросеменната е 10-12 кг на декар. При такава гъстота посевът трябва да бъде слят. Засяването на леща в широки междуредия или лентово (за да се окопава) води до сгъстяване в реда и потискане на растенията. Само при много сухи условия с цел почвата периодично да се обработва, за да се запази влагата, може да бъде оправдана широкоредова сеитба, и то с намалена посевна норма.

Дълбочината на засяване е 3-5 см. След сеитбата трябва да се валира, с което се ускорява поникването и се изравнява повърхността. Само много влажните почви не се валират, защото се уплътняват, и поникването се затруднява.

 

Торене

 

Със 100 кг семена се изнасят 5-6 кг азот, 1,8-2 кг фосфор и 2,5-3 кг калий. Тъй като добивите са ниски, лещата изнася малко хранителни елементи. При добра азотфиксираща дейност тя не се нуждае от азотно торене и са достатъчни по 3-4 кг на декар фосфор и калий. На бедни почви се препоръчва и внасяне на 2-3 кг на декар азот. Обработката на семената с нитрагин и молибден е задължителна. При високопродуктивните copтове леща в зависимост от планирания добив точното определяне на торовете става по балансовия метод. Изобилното торене на лещата с азот предизвиква избуяване и полягане на посева. Ако растенията се развиват слабо и жълтеят, посевът се подхранва с 5-10 кг на декар амониева селитра. Подходящ тор е дървесната пепел в количество 60-100 кг на декар.

 

Грижи през вегетацията

 

Основна задача е да не се допусне заплевеляване на посева. Често ниските добиви през последните години у нас се дължат на тази причина. Прилагането на хербициди не е така лесно както при граха и фасула. Лещата проявява голяма чувствителност към употребяваните при тях хербициди.

Добре е за лещата да се избират чисти от плевели площи. Преди и след поникването обработката на площите с ротационна брана се унищожават 85-90% от плевелите, когато е проведена в подходящ момент.

Разпространен плевел по лещата е плоскосеменният фий Vicia immaculata. Семената му приличат на лещата и трудно се отделят. За почистването на посева плевенето става на ръка по време на цъфтежа, когато фият лесно се различава от лещата.

Срещу лещовия зърнояд се пръска във фаза бутонизация и начало на цъфтежа. Ако се появи кускута, трябва навреме да се вземат мерки за унищожаването й.

 

Прибиране на лещата

 

Узряването на лещата е неравномерно и създава трудности при определяне на оптималния срок за прибирането. Жътвата започва, когато около 50% от бобовете достигнат пълна зрелост. Забавянето води до полягане на посева, разпукване и оронване на бобовете. Особено големи са загубите при навлажняване на изсъхналите бобове от дъжд.

Леща се прибира рано сутрин, когато изсъхналите растения са овлажнени от росата и високата въздушна влажност. През топлите часове на деня прибирането се преустановява.

Механизираното прибиране се затруднява от ниското разположение на бобовете. Най-добре е лещата да се скубе ръчно или да се коси с коса или сърп. Ако се отглеждат сортове с високо разположени бобове, прибирането е двуфазно – първоначално посевът се окосява, а след като изсъхне, се овършава с комбайн. И в този случай комбайните се преустройват както при останалите бобови култури. При преждевременно прибиране на лещата голяма част от семената се набръчкват, а когато се закъснее, потъмняват и опадват.

 

  |  Views: 654  |  Прочетено във Вестник за градината