Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Късно кафяво гниене

Късно кафяво гниене се предизвиква от два сродни вида Monilinia fructigena (Persoon) Schroter с безполова форма Monilia fructigena (Persoon) и Monilinia cinerea (Persson) с безполова форма Monilia cinerea (Persoon), от които у нас преобладава първият. Късното кафяво гниене е широко разпространена болест, която има значителна вредоностност както за семковите, така и за редица костилкови овощни видове. Проявява се в периода от наедряването до прибирането на плодовете, много често и в периода на лагеруване.

Външните признаци на болестта се наблюдават в средата на вегетационния сезон. Върху заразените плодове първоначално се развиват дребни кафяви петънца, които бързо се разрастват и обхващат цялата им повърхност. При повишена влажност и умерено висока температура върху повредените части на плода се образуват жълто-бели или пепелносиви туфички, които могат да бъдат разпръснати или наредени под формата на концентрични кръгове. При ниска влажност на въздуха и много висока или обратно, много ниска въздушна температура, върху нападнатите плодове не се образуват спори. В такива случаи те придобиват синьо-черна окраска и гланцов вид, а впоследствие се мумифицират. Повредените плодове най-често остават в короната на заразените дървета. Особено силно се нападат овощните видове и сортове, които формират плодовете си в плътни кичури. При механичен допир на заразените плодове паразитът може да се прехвърли и върху плодните клонки, а в някои случаи и върху скелетните клони, където се образуват тъмни, хлътнали, елиптични петна, които впоследствие се разрастват в раковини. При пръстеновидно развитие на повредата връхната част на нападнатите клони изсъхва.

Причинителят на късно кафяво гниене презимува върху нападнатите клони, леторасти и мумифицирани плодове като мицел, върху който напролет се образуват многобройни летни спори, които са единственият източник за разсейване на патогена при наши условия.

Силно развитие на болестта се наблюдава при сравнително висока температура (оптималната се движи между 24 и 27ºС) и при висока атмосферна влажност, при продължителни тихи дъждове, които не само разнасят спорите, но са нужни и за тяхното покълване. Развитието на болестта е в силна зависимост от дебелината на кожицата на плода, от вкорковяването на лентицелите, от високото киселинно съдържание на растителните сокове и от многобройни други фактори.

 

КОНТРОЛ

 

При поява на първите симптоми и благоприятни условия за развитие на болестта се провеждат вегетационни третирания с подходящи разрешени фунгициди, като задължително се отчита продължителността на карантинния им срок преди беритбата.

Устойчивост към късно кафяво гниене проявяват ябълковите сортове Боскопска хубавица, Пепин, Славянка, Серинка; прасковените сортове Елберта, Ред борд, Ред голд, Старк лейт голд, Куберланд; сливовите сортове Кюстендилска късноцъфтяща, Дупла, Зимна караджейка, Каселман, Лейт санта Роса, Лента и други.

 

  |  Views: 303  |  Прочетено във Вестник за градината