Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Мана по тиквените култури (Кубинска мана)

Маната по тиквените култури, често наричана кубинска мана, е силно вредоносна болест, която има много голямо икономическо значение, особено при отглеждане на краставици в полиетиленови оранжерии и при късното полско производство на корнишони.

Причинител на кубинска мана по тиквените култури е гъбата Pseudoperonospora cubensis (Berkeley & Curtis) Rostovzew.

Болестта кубинска мана има най-интензивно развитие при краставиците и корнишоните, по-слабо по пъпешите и най-рядко по дините. Върху листата на всички тиквени култури се образуват неправилни по форма и ограничени от нерватурата воднистозелени, сравнително едри петна, които бързо пожълтяват. От долната им страна при влажно време се образува характерен синкаво-виолетов до черен налеп, което е важен диагностичен признак за разграничаване на тази болест от бактериозата (ъгловатите петна) по краставицата. При сухи условия налепът отсъства. Петната бързо некротират и често се разкъсват, което е особено добре изразено при отглеждане на растенията при полски условия. Нападнатите листа се завиват навътре около централния нерв и постепенно изсъхват. При благоприятни условия болестта се развива много динамично и само за 10-12 дни може да доведе до пълно загиване на заразените растения.

У нас маната рядко формира зимни спори и ролята им като средство за презимуване и първичен източник на инфекция не е изяснена. Заразяванията се извършват чрез летни спори, които проникват от юг по въздушен път след затопляне на времето. При топли зими болестта се развива целогодишно в култивационните съоръжения.

Силно развитие на кубинска мана се наблюдава при средна денонощна температура 18-22ºС и наличие на капчици вода от дъжд или роса върху листата най-малко в течение на 8-9 часа. Това са т. нар. критични дни, когато гъбата образува максимално количество спори и осъществява масово нови заразявания.

 

КОНТРОЛ

 

Осигуряването на добър въздушен и влажностен режим, особено при отглеждането на тиквените култури в култивационни съоръжения, може да гарантира пълно опазване от тази болест. Не трябва да се допуска задържане на свободни капки вода или образуване на сутрешна роса. Задължително унищожаване на първите нападнати листа, с единични петна, още преди спорообразуването. Химичните средства са недостатъчно ефективни, а причинителят бързо изгражда устойчивост, поради което е необходимо използване на разнообразни фунгициди. Интервалът между отделните третирания трябва да бъде 10-12 дни. За ограничаване създаването на резистентни раси броят на третиранията с един препарат не трябва да бъдат повече от 3-4 пъти за вегетационен сезон. Съществено изискване при пръскането е добре да се покрива долната листна повърхност.

 

  |  Views: 588  |  Прочетено във Вестник за градината