Краставичната мозайка е масово разпространена болест по зеленчуците както при отглеждане на полето, така и в оранжерийни условия. Вирусът причинител на краставична мозайка напада повече от 800 растителни вида, принадлежащи към различни ботанически семейства, и е на първо място по разнообразие на гостоприемниците си сред всички фитопатогенни вируси. Зимни гостоприемници могат да бъдат голям брой многогодишни дървесни и тревисти, културни и диви видове. За запазване на вируса допринасят двугодишните култури, оставени за семепроизводство – магданоз, моркови, салата, цвекло, целина, както и зимният спанак. За целогодишно поддържане на заразата съдейства и оранжерийното производство. Много плевели съдържат вируса в скрита форма и са сериозен резервоар за неговото съхранение.

Симптомите на краставичната мозайка по растенията са много разнообразни. Някои щамове предизвикват появата на единични хлоротични, по-рядко жълтеникави зони с различна форма, които могат да обхванат част или цялата листна повърхност, причинявайки пълно обезцветяване или деформации. Други щамове предизвикват появата на голям брой равномерно разпределени хлоротични до жълтеникави петънца, пръстенчета и дъгички. Проявите на симптома папратовидни листа при краставичната мозайка са много по-силно проявени. Болните растения имат скъсени междувъзлия, поради което остават ниски и закържавели. Листните и цветните дръжки, както и стъблата, просветляват, некротират и се напукват надлъжно. Плодовете са силно деформирани, прошарени от по-светли или по-тъмни, понякога дори некротични напетнявания.

Вирусът причинител на краставична мозайка (Cucumber mosaic virus – CMV) се отнася към групата Cucumovirus. В зависимост от щама и от условията на средата действието му  намалява  при температури между 56 и 65ºС. В природна среда разпространяването на вируса се осъществява посредством голям брой листни въшки, сред които най-голямо значение имат прасковената (Myzus persicae) и памуковата (Aphis gossypii). В почва, където са отглеждани болни растения, вирусът не се съхранява и не се разнася чрез нея. Установена е и известна степен на пренасяне чрез някои практики – колтучене, пензиране, резитба, беритба и т.н. Има предположения за пренасяне на вируса, макар и в слаба степен, и чрез семена.

Развитието на  краставичната мозайка е тясно свързано с начина на зимуване, динамиката на летеж и двигателната активност на основните й преносители. Листната въшка M. persicae е много подвижна, а крилатите й форми бързо напускат своите гостоприемници, за да преминат върху нови.Те пренасят повече зараза  от слабо подвижните листни въшки, склонни към образуване на многочислени колонии. По-ефективни са и онези преносители, които предпочитат да смучат сок или се намножават върху младите растителни части, където вирусът е в по-голяма концентрация. Проявите на болестта са по-силни в края на вегетационния сезон, при условия на намалена слънчева радиация, понижена температура и повишена относителна влажност на въздуха.

Въпреки че напада голям брой зеленчукови култури, вирусът причинител на краставична мозайка има най-съществено значение за доматите, пипера, особено за късните сортове от типа капия, за всички тиквени култури, бамята, лука и за някои кореноплоди.

Краставична мозайка по доматите

Развитието на краставичната мозайка по доматите се засилва към края на вегетационния сезон, поради което тази болест е по-вредоносна за доматите от късното полско производство.

Болните растения са по-ниски от здравите, имат втрънчен и хлоротичен вид. Основните листа са прошарени от по-светло- и по-тъмнозелени петна. Връхните листа са завити навътре или са усукани, твърде често силно редуцирани (папративидни листа). Нерватурата от долната страна на листата е силно изпъкнала, обикновено оцветена в синкаво-розов цвят. Цветовете, образувани след заразяването, остават стерилни, а формираните преди заразяването плодове са дребни, ръбести и по-светло обагрени. При заразяване с некротични щамове се наблюдават бронзовокафяви пръстени и дъги както по листата и стъблата на заразените растения, така и по плодовете.

Жилкова мозайка по доматите

Жилковата мозайка по доматите е силно вредоносна болест, която е в състояние да предизвика пълно унищожаване на посевите. Нейното стопанско значение през последните години нараства силно, особено в някои райони на Северозападна и Югозападна България. Болестта се предизвиква от група некротични щамове на краставично мозаичния вирус.

Развитието на болестта започва от младите връхни, още нарастващи части на стъблото, където се образуват тъмнокафяви некротични ивици, достигащи значителна ширина и дълбочина. Засегнатите участъци прегарят изцяло, а болестта постепенно се разширява, като обхваща и основата на растенията. Върху плодовете, най-често в областта на чашката, се появяват първоначално жълтеникави, а по-късно некротични хлътнали напетнявания. Проводящите съдове в областта на петната потъмняват и изпъкват на повърхността като мрежа, откъдето болестта носи името си.

Краставична мозайка по пипера

Краставичната мозайка е повсеместно разпространена и силно вредоносна болест за пипера, особено за късните сортове.

Заразените растения са втрънчени, т.е. със силно скъсени междувъзлия и гъсто разположени клонки. Върху листата от долните етажи се развиват некротични точки и линийки, както и напетнявания под формата на дъбов лист. Листата от горните етежи са хлоротични, тесни, дребни, деформирани, със зигзаговиден среден нерв, често асиметрични и с изтеглен връх. По стъблата и клонките се развиват воднисти тъмнозелени до черни чертички или дълги линии, които при разрастването се напукват. Цветовете на болните растения остават стерилни. Образуваните преди заразяването плодове са дребни, деформирани и прошарени с хлоротични или некротични кръгли петна или пръстени.

Краставична мозайка по тиквените култури

Краставичната мозайка е широко разпространена и силно вредоносна болест за всички тиквени култури, но в особено висока степен поврежда краставицата и динята.

Признаците на болестта варират силно в зависимост от вирусния щам, от фазата на развитие на растението и от условията на външната среда. При ранно заразяване растенията се развиват слабо, междувъзлията им се скъсяват и младите листа образуват розетка. При по-късно заразяване общият растеж не е намален. Върху листата се образуват хлоротични зони с различна форма, които засягат отделни участъци или ги покриват изцяло, причинявайки по-слабо или по-силно изразени деформации. Подобни петна се развиват и върху плодовете. След внезапни и резки повишения или понижения на температурата болните растения при някои силно чувствителни краставични сортове увяхват и бързо изсъхват, тъй като се повишава чувствителността им и към кореново гниене.

Краставична мозайка по патладжана

Краставичната мозайка е най-опасната вирусна болест за патладжана. Растежът и развитието на  растенията са силно забавени  и те остават много ниски. Листата по връхните части на стъблата и разклоненията издребняват, нагърчват се и се прошарват мозаично. Върху долните листа се образуват едри хлоротични петна с кафяв венец. Формираните цветове остават стерилни.

Краставична мозайка по бамята

Краставичната мозайка е единствената вирусна болест по бамята. Връхните листа на болните растения просветляват или са мозаично прошарени, често с некротирала нерватура. Общият растеж и развитие са забавени, поради което болните растения имат силно закържавял вид. Възможно е и цялостно загиване на болните растения. Образуването на плодове се задържа.

Краставична мозайка по кореноплодите

Краставичната мозайка е основната вирусна болест за тази група растения и преди всичко за морковите, целината и магданоза.

Външините симптоми на болестта са различни при отделните растителни видове, но най-общо се изразяват в скъсяване на междувъзлията и втрънчване на растенията. Листата са мозаично напетнени или изцяло хлоротични, обикновено силно накъдрени и деформирани.

КОНТРОЛ

Необходима е пространствена изолация на чувствителните култури от основните гостоприемници на вируса, като краставици, дини, тикви, тиквички и други. Препоръчва се механично унищожаване на първично болните растения. Химичната борба с листните  въшки, преносители на вируса, се извършва посредством контактни и системно действащи инсектициди.