Короядите се отнасят към сем. Ipidae. Те имат сравнително ограничено разпространение като вредители по овощните дървета и се срещат най-често при застарели, изоставени или намиращи се в лошо физиологично състояние насаждения, въпреки че могат да се проявят и като първични вредители дори и в разсадниците. Възрастните корояди са дребни насекоми, с тъмно оцветено тяло. Главата е втикната в преднегръда. Твърдите крила са кафяво-червени, точкувани в единични редове. Ларвата е цилиндрично продълговата, дъговидно извита, бяла, без крака, с кафява глава, покрита с власинки.

Ларвите от различни възрасти корояди прекарват зимата в ходове, които са издълбани в повредената дървесина, най-често в основата на пъпките и по скелетните разклонения. Напролет ларвите продължават развитието си и се превръщат във възрастни индивиди. Те прогризват изходни отвори с диаметър 1-1,3 мм, излизат навън и се хранят, като нагризват пъпките и кората на клоните и на леторастите. След като завършат храненето си, навлизат под кората и издълбават надлъжни майчини ходове, дълги 1,5-3 см. Отстрани на хода правят ямички, в които снасят по едно яйце. В един ход се снасят от 10 до 40 яйца. След като завърши яйценосния период, женските излизат наполовина от входните отвори и умират, като ги запушват, за да предотвратят навлизането на паразити и хищници в майчиния ход. След 1-2 седмици се излюпват ларвите, които изгризват ларвни ходове дълбоко в беловината. Първоначално те са перпендикулярни, а след това почти успоредни на майчиния ход, като се пресичат и преплитат помежду си. След като завършат развитието си, ларвите изгризват в края на хода разширение, наречено люлчица, където какавидират.

Нападенията от корояди са много опасни, защото могат да предизвикат засъхване на отделни клони, а при по-силно нападение – на цели дървета и насаждения.

С най-голямо стопанско значение сред всички корояди са малкият бръчков беловинояд, големия овощен беловинояд и нечифтният дървесинояд.

 

Малък бръчков беловинояд (Scolytus rugulosus Ratz.)

 

Възрастното насекомо е дребен бръмбар с дължина на тялото 2-2,5 мм, с кафяво-червени покривни крила, точкувани в единични редове. Антените, краката и задният край на покривните крила са жълто-червени. Големината на възрастната ларва достига 3 мм. Малкият бръчков беловинояд има две поколения годишно. Зимува като ларва от различни възрасти в ларвните ходове.

 

Голям овощен беловинояд (Scolytus mali Bechst.)

 

Възрастното насекомо достига 3,5-4,5 мм и е по-едро в сравнение с малкия бръчков беловинояд. Тялото е късо, дебело, с черен блестящ цвят. Главата е втикната в преднегръда и е слабо наклонена надолу. Преднегръдът е по-дълъг, отколкото широк, покрит с дребни точки. Твърдите крила също са точкувани в правилни надлъжни редове. Има две поколения годишно и зимува като ларва от различни възрасти в ларвните ходове под кората.

 

Нечифтен дървесинояд (Xyleborus dispar F.)

 

При този вид се наблюдават силно изразени полови различия. Женските индивиди имат цилиндрична форма на тялото, силно изпъкнал преднегръд и дължина 3-5 мм. Мъжките индивиди са по-дребни от женските – имат късо и дебело, полусферично тяло с дължина 2 мм. Възрастната ларва достига на дължина до 5 мм, като тялото й е стеснено в предната и задната част. Има две поколения годишно и зимува като възрастно насекомо в ходовете по стъблата и клоните на нападнатите дървета.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата срещу различните видове корояди е много трудна. Поради разтегнатия период на летеж и сливането между първото и второто поколение химичната растителна защита не е достатъчно ефективна. По-добри резултати дават профилактичните мерки. Овощните насаждения трябва да се отглеждат при висока агротехника, като не се допуска отслабване на дърветата и се поддържа силен вегетативен растеж. Нападнатите клони и загиващи дървета трябва да се изрязват и изгарят своевременно, за да се намали изходната зараза.