Причинител на кафяви петна е гъбата Diplocarpon mespili (Sorauer) Sutton, с безполова форма Entomosporium maculatum Leveille. Болестта има по-голямо стопанско значение за дивите гостоприемници, използвани като подложки при производството на овощен посадъчен материал в разсадниците.

Външните признаци на болестта върху листата на дюлята и мушмулата се появяват под формата на тъмнокафяви петна с изпъкнал черен център. По листата на крушата петната са с неправилна форма, тъмнокафяви на цвят и често са оградени от кафяво-червен венец. Подобни петна се наблюдават и по листните дръжки, но са с удължена форма. При силна степен на нападение листата пожълтяват и окапват преждевременно. По леторастите се развиват тъмнокафяви, вдлъбнати напетнявания, които предизвикват засъхване. Върху плодовете петната са кафяви, с назъбена периферия и черни плодни телца в средната им част. Обикновено петната са разположени в трапчинки вследствие редуцирания растеж на нападнатите тъкани. При висока степен на нападение повредените плодове се напукват и деформират.

Патогенът презимува в окапалите листа и в повредените леторасти. Първите инфекции се извършват по време на цъфтежа. Заразяват се младите, нарастващи листа, поради което наличието на нов прираст е основна предпоставка за силното развитие на болестта. Дъждът подпомага разнасянето на спорите и увеличава новите инфекции. Болестта може да се развие силно в края на лятото по младите дървета в разсадниците, ако външните условия благоприятстват появата й.

КОНТРОЛ

Голяма част от химичните препарати, използвани за борба със струпясването, имат добър ефект и срещу причинителя на кафяви петна. При силно нападение през предшестващата година трябва да се извършат специални химични третирания преди цъфтежа и няколко пъти след прецъфтяването с широкоспектърни фунгициди. В овощните разсадници химичните пръскания се провеждат при поява на първите признаци.                       

Висока чувствителност спрямо болестта има крушовият сорт Боскова масловка и дюлевите сортове Португалска дюля, Берецки, Шампион и други.

Сравнителна устойчивост спрямо болестта показват крушовите сортове Попска, Добра Луиза, Жифардова масловка, Пас Красан и Зимна деканка.