Исмене (Hymenocallis) от семейство Амарилисови е близък родственик на амазонската лилия. В природата на Америка и Антилските острови се срещат около 50 вида от този забележителен растителен род. На пръв поглед изящните и оригинални цветове на исменето напомнят нарциси. Събрани са на върха на дълъг цветонос по 2-5. Оцветени са обикновено в бяло, нерядко със зелена централна жилка на отделните листчета. С течение на времето те леко пожълтяват и преди увяхването вече имат нежно жълт цвят. От тях се носи фин и приятен аромат, напомнящ ванилия. Листата са лентовидни, дълги и тесни, без дръжки.

Отглеждане: За да не нарушим естествения жизнен цикъл на исменето, трябва да посадим луковицата му в края на февруари – началото на март. Саксията, в която цветето ще расте 2-3 години, трябва да е висока и относително тясна – диаметърът й трябва да побира 3-4 диаметъра на луковицата. Не бива да е по-малка, за да не се наложи преждевременно пресаждане, което се понася зле от растението. На дъното се прави 3-4 см дренаж от едри камъчета, а отгоре се насипва около 10 см лека и плодородна саксийна пръст, смесена с едър пясък. Луковицата се поставя в центъра и се засипва до средата със същата почва. Важното е “опашчицата” на луковицата непременно да стърчи над повърхността, за да не се мокри в никакъв случай при поливането.

От момента на посаждането до появата на първия лист (една-две седмици) почвата трябва да се поддържа винаги умерено влажна. Даже съвсем краткото й пресъхване ще се отрази крайно отрицателно на израстването на корените.

Те може да отмрат и развитието на луковицата да се прекрати. След като първият лист порасне, може да започне подхранване с тор за луковични цветя, разтворен във водата за поливане. Това става веднъж седмично и продължава до началото на цъфтежа, когато се прекратява.

Щом премине опасността от студове, саксията с исменето се изнася на балкона. Избира се добре огрявано място, което обаче е защитено от обедното слънце.

Не бива да е изложено също на ветрове. Полива се редовно, като се внимава да не се задържа излишна влага.

След прецъфтяването цветовете внимателно се изрязват, но опитните цветари препоръчват цветоносът да се остави. Наистина, лишен от своята разкошна корона от белоснежни цветове, той е само една пръчка, но заедно с дългите листа ще допринесе за възстановяването на луковицата, изтощена от обилния цъфтеж. Когато сам изсъхне, може да го изрежете внимателно. С настъпването на студовете саксията се внася в помещение, което не замръзва, за да премине естественият покой на исменето.

Размножаване: Най-разпространеният метод за размножаване на исмене е чрез разделяне на луковиците през няколко години.