Инула, по-известна като бял оман, още от древността е използвана като лекарство. Познати са около 200 вида инула. Тя е многогодишното растение се среща в Азия, Европа и Африка. Стъблата и са прави, достигащи до 60 см. Листата на инулата са големи с формата на сърце, неравномерно назъбени, а цветовете са жълти с много тънки венчелистчета.

Всички видове инула предпочитат сенчести места. Цветето е устойчиво на суша и издръжливо през зимата за нашите климатични условия. 

Сортове:  В каталозите са вписани няколко сорта, но в градинския център може и да не ги откриете. За средата на бордюра най-подходяща е И. хоокери – височина 60 см, съцветия (7,5 см) от юли до август. С времето дискът става кафяв. Растението се разпростира бързо. И. ориенталис не се разпростира толкова. И. ензифолия е късноцъфтящо джудже (30 см), а И. магнифика е гигант (1,8 м), който цъфти през август – септември.

Отглеждане: Инула се отглежда на почви с високо съдържание на хранителни вещества. За да се запази влагата в почвата, се препоръчва мулчиране със стърготини или талаш.  Грижите за растението трябва да включват и редовно плевене.  След цъфтежа стъблата на инулата се режат  на височина 10-15 см от нивото на земята.

Размножаване: Инула се размножава чрез семена и чрез разделяне на туфите. При размножаването чрез семена разсадът се засява през пролетта или есента. След като поникнат младите растения се засаждат на постоянно място, едва когато няма никакви опасности от застудяване. Разделянето на туфите се извършва напролет или наесен. Добре е преди разделянето на растението то да се полее добре.