Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Земни бълхи

Phyllotreta

Земни бълхи

Земните бълхи се отнасят към листогризещите твърдокрили насекоми (разред Coleoptera, сем. Chrysomelidae, род Phyllotreta). Представляват дребни насекоми, достигащи на големина до 2-3 мм. Тялото им е продълговато овално, със силно надебелени бедра на задните крака, благодарение на което подскачат на далечно разстояние и са силно подвижни. Антените им са нишковидни, 11- или 10-членни. Горните крила са точкувани. В морфологично отношение земните бълхи са обособени в две групи – видове, при които надлъжно на елитрите има по-тясна или по-широка жълта ивица на черен фон и видове, които са еднообразно черни.  Земни бълхи срещат в цялата страна и почти всяка година се намножават масово, предизвиквайки големи повреди по всички културни кръстоцветни видове – зеле, алабаш, ряпа, репички, хрян, турнепс и други.

Земните бълхи имат разнообразна биология и са в състояние да зимуват на всички етапи от жизнения си цикъл. Най-често прекарват неблагоприятния сезон като ларви и възрастни насекоми в растителните остатъци на полето, плитко в почвата или в други защитени места. В края на април и в началото на май земните бълхи напускат зимните си скривалища. При много топли дни отделни индивиди могат да излязат през февруари или март, но при понижаване на температурите отново се скриват и се появяват по-късно. Бръмбарите са особено активни през топлите часове на деня. През нощта и при хладно време остават неподвижни под буците пръст, в растителните остатъци и между листата на растенията. Поради това повредите са много по-големи при сухо и топло време в сравнение с хладните и дъждовни периоди.

Първоначално бълхите се изхранват с дивите или плевелните кръстоцветни растения, след което преминават върху културните си гостоприемници. Нагризват листата, стъблата, цветните пъпки и шушулките на растенията. Образуват ямички с големина около 2 мм, където горният епидермис и паренхимът са унищожени, а долният епидермис остава незасегнат. Често ямичките се сливат, като образуват големи дупчици. Незасегнатият епидермис изгаря от слънцето и побелява. При по-нататъшния растеж на тъканите той се напуква и перфорира. При силно нападение листата изглеждат надупчени като решето, побеляват и изсъхват. Рано напролет бълхите нападат неукрепналите още култури или разсадите, като са в състояние да ги унищожат изцяло само за няколко дни. 

Яйцата си снасят на купчинки върху почвената повърхност около корените на растенията или върху кореновата шийка. Излюпените ларви нагризват страничните коренчета или дълбаят ходове в по дебелите корени на нападнатите растения. Тези повреди са с по-малко значение за развитието на културите. При някои видове земни бълхи е установена лятна диапауза (покой) за прекарване на неблагопприятните условия с високи температури и ниска влажност.

От всички земни бълхи с най-голямо значение за зеленчуковите растения са светлокраката зелева бълха, вълнистоивичестатабълха и кръстоцветната зелева бълха.

 

Светлокрака зелева бълха (Phyllotreta nemorum L.)

 

Появява се почти ежегодно и нанася големи повреди както по разсада, така и по младите зелеви растения.

На големина възрастното насекомо достига 3,0 мм. Главата и преднегръдът имат зеленикав оттенък. На всяка елитра (твърдите крила) има по една надлъжна жълта ивица, която е по-тясна в задния край. Преднегръдът и елитрите са точкувани. След излюпването гъсеницата е мръснобяла, с черна глава и гръдни крака. На гръдните сегменти има по едно кафяво петно. Светлокраката зелева бълха има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо. Вредят възрастните, който изгризват горния епидермис и паренхимната тъкан на листата, докато долният епидермис остава незасегнат. По-късно той се разкъсва и по листа се образуват кръгли отвори. Повредите са особено значими за младите растения.

 

Вълнистоивичеста бълха (Phyllotreta undulata Kutsch.)

 

Вълнистоивичестата бълха е разпространена в цялата страна.

Възрастното насекомо е дребен бръмбар с големина до 2,8 мм  и продълговато овално тяло. Основният цвят е черен. Надлъжно върху всяка елитра преминава по една жълта ивица. Те се допират помежду си в предния и в задния край и са слабо вдлъбнати по средата на вътрешната им страна. Ларвата е кремава, със светлокафява глава, крака и с разпръснати черни космици.

Вълнистоивичестата бълха има две поколения годишно. Зимува като възрастно насекомо под камъните, под бучките пръст и под различни растителни остатъци. Вредят възрастните, които изгризват горния епидермис и паренхима на листата под формата на малки ямички, без да засягат долния епидермис, който по-късно се разкъсва. Най-често излюпените ларви се вгризват в централния корен близо до кореновата шийка.   

 

Кръстоцветна зелева бълха (Phyllotreta crucuferae Goeze.)

 

Има широко разпространение и вреди по всички видове зеле, алабаш, репички, хрян и някои диви кръстоцветни растения.

Възрастното насекомо има продълговато овално тяло с черен цвят и метално зелен блясък. Краката са черни, а стъпалата и основата на пищялите светложълти. Гъсеницата е белезникава, със светлокафява глава и последно коремно сегментче, което е покрито с редки кафяви космици.

Кръстоцветната зелева бълха има едно поколение годишно. Зимува като възрастно насекомо под опадалите листа, бучките пръст, камъните, храсталаците и други защитени места. Основно вредят възрастните, които изгризват почти кръгли отвори както върху младите, така и върху старите листа.

 

КОНТРОЛ

 

Висока агротехника за израстване на силни растения. Унищожаване на плевелната растителност, с което се намаляват възможностите за изхранване на бълхите до появата на зелето и другите културни кръстоцветни растения. При голяма популация от земни бълхи и опасност от сериозни повреди се извършват химични пръскания с широкоспектърни инсектициди. След прибиране на реколтата е необходима дълбока оран за унищожаване на растителните остатъци, върху които се поддържа жизненият цикъл на вредителя.

 

  |  Views: 593  |  Прочетено във Вестник за градината