Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Загиване (мумифициране) на завръзите на дюлята

Загиване (мумифициране) на завръзите на дюлята се причинява от гъбата Monilinia cydoniae (Schell.) Honey, която има безполова форма Monilia cydoniae (Schell.). Болестта е повсеместно разпространена и има първостепенно стопанско значение за тази култура. Дюлята е единственият гостоприемник на причинителя на болестта.

Рано през пролетта в централната част на младите върхови листа се образуват светлокафяви петна, които се разрастват по дължината на централния нерв и скоро обхващат цялата петура. При влажно време върху горната страна на петната се появява светъл плесенов налеп, издаващ приятна бадемова миризма. От листата паразитът колонизира върховете на леторастите и цветните пъпки, които некротират. След прецъфтяването нападнатите завръзи не се развиват и заедно с прилежащите един-два листа изсъхват, мумифицират се и остават в короната на дърветата.

Патогенът презимува в мумифицираните плодове, намиращи се по дърветата. Напролет първичните заразявания на листата се осъществяват чрез зимни спори. Масовите заразявания се извършват чрез летни спори, който навлизат през близалцата и инфектират единствено цветовете. Кълновете им проникват в плодника, който се превръща в стромовидно образувание.

Болестта се развива силно, когато ранните етапи от развитието на гостоприемника преминават при ниски температури и дъждовно време, тъй като за заразяването е нужна капка вода или висока относителна влажност на въздуха.

 

КОНТРОЛ

 

Необходимо е внимателно изрязване и унищожаване на намиращите се в короната на болните дървета мумифицирани плодове, които са източник на първична инфекция. Препоръчва се дълбоко заораване на нападнатите плодове, с което се ограничава и затруднява изнасянето на инфекцията над почвата. При благоприятни условия за развитие на болестта се препоръчват вегетационни пръскания преди цъфтежа, при поява на розов конус, във фаза масов цъфтеж и непосредствено след прецъфтяването с подходящи разрешени фунгициди. Медните средства  могат да се използват за предцъфтежни и следцъфтежни третирания, но не и по време на цъфтежа поради негативното им влияние върху кълняемостта на цветния прашец.

Не са установени дюлеви сортове, устойчиви спрямо загиване (мумифициране) на завръзите. Основните сортове Асеница, Хемус, Триумф, Португалска, Пазарджишка ябълковидна са еднакво чувствителни спрямо болестта.

 

  |  Views: 244  |  Прочетено във Вестник за градината