Ехинокактус
Echinocactus
Родът Ехинокактус (Echinocactus) включва 10 вида, произхождащи от Мексико. От тях най-оригинален е ехинокактус гусони (Echinocactus grusonii). В родината си е известен с различни, находчиви наименования – „златна топка”, „златна бъчва”, „столът на тъщата”, „тронът на свекървата”. Там гигантски екземпляри на възраст 200-400 години се срещат из варовити места. Достигат 1 м или повече височина Те са голяма атракция, тъй като са много красиви. За жалост растенията са застрашени от изчезване, затова са включени в червената книга на Мексико.
Пренесени в Европа ехинокактусите се отглаждат като саксийни. И тъй като са бавнорастящи, достигат едва 25-30 см в диаметър. Когато се оформи добре, тялото е сферично. С напредване на възрастта, леко се удължава. Тогава ръбовете, по които са наредени бодливе, вече може да са от 21 до 37 на брой. Те са златистожълти, до 3 см дълги и са чарът на растенията. Оригинална е връхната част на кактуса – плоска, гъсто покрита с нежни жълти бодлички.
Цъфтят само възрастните растения, над 30 годишни. Цветовете се нареждат пръстеновидно на върха. В сравнение с едрото тяло те са сравнително дребни – 4-6 см. Баграта им е жълта. Появяват се в края на зимата – началото на пролетта. Живеят един ден. Месестите плодове са едва 2 см далги. В единия край имат множество вълнисти власинки. Когато се разпукнат, от тях излизат множество дребни, черни семенца.
Отглеждане: За да се развиват добре, през зимата ехинокактусите трябва да са в помещение, където температурата е минимум 10ºС. През останалото време оптималната темрепатура е 20-25 градуса. Много важно е през цялата година растенията да са добре огрявани от срънцето. Недопустимо е през зимата да се оставят като другите кактуси да почиват на тъмно. Ценно качество е, че не са взискателни към влажността на въздуха, устояват на сух въздух. Трябва да се полива много внимателно. През пролетта и лятото се полива с умерени дози. През есента количеството на водата се намалява, а през зимата се полива съвсем рядко.
Размножаване: Ехинокактусите се размножават предимно чрез семена. Те се засяват през пролетта или лятото. Тъй като растенията почти не образуват издънки, вегетативното размножаване е рядко. Когато има такива, може да ги отделите при прехвърляне на растенията в нови саксии. Почвената смес трябва да е рохкава, водо- и въздухопропусклива. Подходящият състав е от 1 част торфен мъх, 1 част глинеста почва и 2 части пясък. Желателно е през пролетта и лятото да се подхранва със специалните торове за кактуси.