Еритрониум (Самодивско цвете)
Erythronium

У нас това интересно цвете е известно още като самодивско цвете или кучешки зъб, което в същност е и латинското му наименование, заради формата на луковичките. При различните видове те биват продълговати, цилиндрични, от 3 до 8 см дълги и от 1,5 до 3 см в диаметър. Някои видове, като планинския, сибирския и европейския еритрониум, развиват къси коренища. Цветоносните стъбла са гладки, нежни и изправени. Достигат височина от 10 до 30 см. Листата са по 2-4, овално-ланцетни, понякога с оригинален мраморен тъмно антоцианов рисунък. В началото на вегетацията листите розетки плътно обхващат цветоносното стъбло, като го предпазват от неблагоприятни условия. Странно е, че цъфтящите растения наподобяват циклама. Шестте тесни листенца на околоцветника при пълно отваряне на цвета се завиват нагоре, като откриват плодника и тичинките. Всеки цвят е с трайност 7-8 дни. През това време цветът нараства близо два пъти, а дръжката се изтегля и увеличава дължината си 3-4 пъти. Интересно е, че с настъпване на мрака или в дъждовно време, цветовете се затварят. Баграта на цветовете зависи от вида и от сорта – розова, цикламена, оранжева или кремава. Понякога настъпва надлъжна или напречна на перигоните изпъстреност. Това прави цветовете още по-красиви, оригинални и предпочитани.
Сортове: Е. денсканис е висок 15 см, цъфти с розови цветове (5 см) от април до май. Листата са с кафяви петънца. Има бели, розови и виолетови сортове. Е. Pagoda е по-висок и с жълти цветове. Е. американум е по-малък и също жълт. Най-ефектният сорт е Е. californicum White Beauty – 30 см, бели цветове с червено „око”.
Отглеждане: Еритрониум предпочита места на полусянка или на северно изложение, близо до дървета. Почвите да са леки, пропускливи, но богати на хранителни вещества, каквито са например горските. Грудките не трябва да изсъхват между изваждането или купуването и засаждането.
Размножаване: Еритрониум се размножава вегетативно чрез луковици. На едно място моге да се развива по 5-6 години. Когато листата пожълтеят, растенията се изваждат. Луковиците се почистват и разделят. Без да лагеруват се засаждат веднага на дълбочина 8-10 см. Често се използват и семена. При този начин на размножаване обаче растенията се развиват бавно и зацъфтяват едва на петата, шестата година.