Дървото на живота (Crassula arborescens) представлява сукулентно растение, което бива едногодишно или многогодишно. Листата на семейство Тлъстигови, към които растението принадлежи, са месести, разположени едно срещу друго, често се сраснали в основата си, цели или назъбени. Цветовете са дребни, събрани в съцветия, рядко са единични. Растат в сухите места върху скалите и само някои видове във влажна среда. Родът съдържа около 300 вида.

Дървото на живота е храст с височина до 2-3 м, стъблото и клоните му са голи. Стъблото е сиво-зелено, ръбесто на местата на окапалите листа, понякога има адвентивни корени. Листата са овални, обратно яйцевидни, месести, голи, със синкав оттенък, понякога са червеникави по края, с точки на горната им повърхност, дъги до 8 см и широки до 5 см. Съцветието е метлица. Цветовете са дребни, белезникави, постепенно придобиващи розова окраска. Обикновено не цъфти като стайна култура.

Отглеждане: Дървото на живота не е капризно растение. Изисква ниска влажност на въздуха и не търпи рязка смяна на местоположението (от по-мрачно на директна дневна светлина). Важно е да се знае, че дървото на живота има активен и пасивен цикъл на развитие и подхранването и поливането му трябва да бъдат съобразени с този цикъл.  През зимата трябва да стои в затворено помещение при температура не по-висока от 10 градуса, а след май месец да се изнесе на открито.

Дървото на живота обича почва, в която водата лесно се отича, затова в диви условия обикновено вирее по скалисти хълмове и сухи терени. В домашни условия е най-добре да се отглежда в смесена почва от органичен хумус, перлит, чакъл, пясък и други. Някои дори прибавят речни камъни, кокосова и борова кора към сместа. Хубаво е да се пресажда на всеки две – три години.

Дървото на живота задържа вода в месестите си листа, в стъблото и в корените. Ето защо то не се нуждае от често поливане. През пролетта и лятото почвата му трябва да се поддържа леко влажна. Полива се веднъж седмично, а отеклата се в чинийката на саксията вода, трябва да се отстранява веднага.

Ако през топлите месеци го поливате на по-голям интервал от време, няма да е фатално. Дори е хубаво почвата да остане суха за няколко дни преди следващото поливане. През зимата го поливайте най-много веднъж месечно. От преполиване дървото на живота ще започне да губи листенцата си (които ще имат специфична леко накъдрена форма), а стъблото ще изгние.

Най-големите неприятели на растението са дървениците, които са особено опасни за младите клончета. Можете да се справите с тях като мажете листата с тампонче, напоено в силен алкохол. Процесът трябва да се повтаря всеки ден, докато всички дървеници изчезнат, както и няколко дни след това. Другата неприятна напаст са листните въшки, които обаче нападат предимно цветовете. Много внимавайте с използването на пестициди, тъй като дървото на живота е особено чувствително към тях.

Размножаване: Растенията се размножават със семена и резници. Срязаните връхни или листни резници се оставят малко да увехнат и след това се засаждат в 5-7 см саксийки с почва или в торфено-пясъчна смеска.