Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Дървото на живота (Красула)

Crassula arborescens

Дървото на живота (Красула)

Дървото на живота (Crassula arborescens) представлява сукулентно растение, което бива едногодишно или многогодишно. Листата на семейство Тлъстигови, към които растението принадлежи, са месести, разположени едно срещу друго, често се сраснали в основата си, цели или назъбени. Цветовете са дребни, събрани в съцветия, рядко са единични. Растат в сухите места върху скалите и само някои видове във влажна среда. Родът съдържа около 300 вида.

Дървото на живота е храст с височина до 2-3 м, стъблото и клоните му са голи. Стъблото е сиво-зелено, ръбесто на местата на окапалите листа, понякога има адвентивни корени. Листата са овални, обратно яйцевидни, месести, голи, със синкав оттенък, понякога са червеникави по края, с точки на горната им повърхност, дъги до 8 см и широки до 5 см. Съцветието е метлица. Цветовете са дребни, белезникави, постепенно придобиващи розова окраска. Обикновено не цъфти като стайна култура.

Отглеждане: Дървото на живота не е капризно растение. Изисква ниска влажност на въздуха и не търпи рязка смяна на местоположението (от по-мрачно на директна дневна светлина). Важно е да се знае, че дървото на живота има активен и пасивен цикъл на развитие и подхранването и поливането му трябва да бъдат съобразени с този цикъл.  През зимата трябва да стои в затворено помещение при температура не по-висока от 10 градуса, а след май месец да се изнесе на открито.

Дървото на живота обича почва, в която водата лесно се отича, затова в диви условия обикновено вирее по скалисти хълмове и сухи терени. В домашни условия е най-добре да се отглежда в смесена почва от органичен хумус, перлит, чакъл, пясък и други. Някои дори прибавят речни камъни, кокосова и борова кора към сместа. Хубаво е да се пресажда на всеки две – три години.

Дървото на живота задържа вода в месестите си листа, в стъблото и в корените. Ето защо то не се нуждае от често поливане. През пролетта и лятото почвата му трябва да се поддържа леко влажна. Полива се веднъж седмично, а отеклата се в чинийката на саксията вода, трябва да се отстранява веднага.

Ако през топлите месеци го поливате на по-голям интервал от време, няма да е фатално. Дори е хубаво почвата да остане суха за няколко дни преди следващото поливане. През зимата го поливайте най-много веднъж месечно. От преполиване дървото на живота ще започне да губи листенцата си (които ще имат специфична леко накъдрена форма), а стъблото ще изгние.

Най-големите неприятели на растението са дървениците, които са особено опасни за младите клончета. Можете да се справите с тях като мажете листата с тампонче, напоено в силен алкохол. Процесът трябва да се повтаря всеки ден, докато всички дървеници изчезнат, както и няколко дни след това. Другата неприятна напаст са листните въшки, които обаче нападат предимно цветовете. Много внимавайте с използването на пестициди, тъй като дървото на живота е особено чувствително към тях.

Размножаване: Растенията се размножават със семена и резници. Срязаните връхни или листни резници се оставят малко да увехнат и след това се засаждат в 5-7 см саксийки с почва или в торфено-пясъчна смеска.

 

  |  Views: 17511  |  Прочетено във Вестник за градината