Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Доматена бронзовост

Болестта доматена бронзовост е широко разпространена по зеленчуковите растения както при полско, така и при оранжерийно отглеждане. Симптомите на болните растения зависят в много голяма степен от заразяващите щамове, от степента на устойчивост на отглежданите растения и сортове и от условията на външната среда.

Най-разпространените щамове, причиняващи т.нар. класическа бронзовост или пръстеновидна некроза, предизвикват появата на дребни пръстеновидни петънца, от 2 до 3 мм, с бронзовокафяв цвят, които се сливат в разнообразни фигури. Те са видими само от горната страна на листата, тъй като се засягат само покривните тъкани. Често жилките на нападнатите листа престават да нарастват, вследствие на което петурите силно се нагърчват. Щамовете, отнасящи се към т.нар. некротична бронзовост, предизвикват некротични, дълбоки повреди, като петната са по-скоро черни, отколкото бронзови, често с концентрична структура. Те покриват не само листата, но и стъблата, листните и цветните дръжки. Върху зелените и зазряващите плодове се развиват доста едри, закръглени, концентрични петна със светложълт или бледокафяв цвят, които могат да проникнат дълбоко в тъканите и да предизвикат значителни деформации.

Вирусът причинител на доматена бронзовост (Tomato spotted wilt virus – TSWV) е представен с няколко щама, които се различават по симптоми, биологични признаци in vitro и по серологични показатели. Патогенът има много голям брой гостоприемници не само сред зеленчуковите, но и сред полските и декоративните растителни видове.

При експериментални условия вирусът е в състояние да се  разпространява по механичен начин, особено при температура над 25ºС, поради което провежданите  практики (колтучене и др.) при отглеждането на растенията вероятно съдействат за разпространението му. Запазването и разпространението на вируса в природни условия обаче се извършва основно посредством тютюневия трипс (Thrips tabaci), а през последните години и чрез калифорнийския (западен, цветов) трипс (Frankliniella occidentalis). Поемането на вируса от преносителите се извършва на стадий ларва. Веднъж поели инфекцията, те остават заразни за цял живот, като са в състояние да предават вируса чрез яйцата в потомството. Резервоари и източници за съхранение и разпространение на инфекцията са многогодишните културни, плевелни и диви гостоприемници на патогена.

Разпространението и динамиката на развитие на болестта се намират в пряка зависимост от числеността на насекомите-преносители. През последните години, вследствие масовото разпространение на калифирнийския трипс в оранжерийни условия, тази болест показва тенденция към постоянно нарастваща вредоносност.

Висока чувствителност спрямо вируса на доматената бронзовост от зеленчуковите култури проявяват доматите и пиперът.

           

Бронзовост по доматите

 

Болестта предизвиква появата на  единични или многобройни кръгчета, пръстенчета и ъгловати петна, които могат да засягат само горния епидермис или да проникват в дълбочина на тъканите, в зависимост от вирулентността на заразяващия щам. Нападнатите листа прегарят и добиват бронзов цвят, откъдето идва името на болестта. Върху стъблата се образуват продълговати некротични петна. Вегетационният връх често загива и развитието на растенията продължава за сметка на развитието на спящи пъпки. Плодовете се изпъстрят от по-плитки или по-дълбоки концентрични пръстени, които предизвикват деформирането им.

 

Доматена бронзовост по пипера

 

При заразените растения листата се изпъстрят от гъсто разположени и концентрично наредени хлоротични пръстени, дъгички или линии, които засягат обикновено само горния епидермис. Първоначално те са разположени само в основната част на листа, докато връхната част остава продължително време безсимптомна. По-късно болестта обхваща цялата листна петура. Подобни напетнявания са разположени и върху плода, който се деформира, преждевременно узрява и се спаружва.

 

КОНТРОЛ

 

Той включва система от мероприятия, насочени към ограничаване числеността на насекомите-преносители. Към нея се включват унищожаване на болните растителни остатъци, дълбока обработка на почвата след ликвидиране на основната култура, вегетационни обработки за унищожаване на плевелите, поддържане на 15-метрова чиста от плевели ивица около посевите и култивационните съоръжения, третиране на разсадите със системни почвени инсектициди; обеззаразяване на почвата в оранжериите с базамид Г (50-60 кг/дка); ежеседмично третиране на разсадите и особено преди разсаждането им на постоянно място, а по-късно на вегетиращите растения с контактни и системно действащи инсектициди. Необходими са непрекъснати наблюдения върху динамиката на разпространение на трипсовете чрез сини лепливи уловки.

 

  |  Views: 2457  |  Прочетено във Вестник за градината