Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Гномония по кайсията

Причинител на гномония по кайсията е гъбата Gnomonia erythrostoma (Pers.) Hohnel, с безполов стадий Phomopsis stipata (Lib.) Sutton. Тя е една от най-важните болести за кайсията в района на Северозападна България.

Върху младите листа се формират разлети, нерязко ограничени хлоротични петна, чиято централна част впоследствие некротира. Интензивността на некрозата зависи от нивото на атмосферната влажност и количеството на дъждовете. При сухо време некротирането протича по-интензивно. В края на вегетационния сезон, при благоприятни условия за развитие на болестта, върху листата се формират петна от твърде разнообразен тип. Най-често те са светлокафяви или сиви, с по-тъмна периферия, едри и обикновено достигат до периферията на листа. Най-важният диагностичен белег за гномония по кайсията са плодните тела на гъбата, които се образуват от долната страна на напетнената листна повърхност и й придават фино-грапав вид. По листните дръжки също се появяват напетнявания във вид на елипсовидни, вдлъбнати, тъмни участъци, ограничени от по-светъл ореол. При висока степен на нападение листата окапват преждевременно.

Патогенът се съхранява в болните листа, където след период от ниски температури се формират спорите, разпространяващи болестта. Главните фактори, благоприятстващи развитието и узряването на спорите са продължителните валежи и сравнително високите средноденонощни температури през есенно-зимния период. За освобождаване на узрелите спори и за покълването им е необходима свободна капка вода или висока атмосферна влажност. Развитието на болестта се преустановява при температури над 28-30ºС.

 

КОНТРОЛ

 

Препоръчва се дълбока есенна обработка на почвата за намаляване на първичната инфекция. Със същата цел по време на листопада може да се проведе третиране с карбамид-5%. При очаквани валежи или атмосферна влажност над 85% се извършват 2-3 следцъфтежни вегетационни пръскания, през 12-14 дни,  с някой от разрешените фунгициди.

Силно чувствителни към болестта са сортовете Роксана, Караскал, Унгарска кайсия, Ряховска късна, Албена, Роял, Еревани, Костюженска, Амброзия.

Умерена чувствителност имат кайсиевите сортове Силистренска компотна, Модесто, Старк ърли ориндж, Умберто, Гергана.

Сравнително устойчиви са Юнский, Янтърний, Чехия, Корай пирож, Източна кайсия, Хуан Кюи, Мъркулещи, Нахичеванска  и други.

 

  |  Views: 350  |  Прочетено във Вестник за градината