Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Вкорковяване на корените на доматите

Болестта вкорковяване на корените има голямо стопанско значение при отглеждане на доматите в стоманено-стъклени оранжерии, като в много случаи може да има определящо значение за производството и дори да доведе до изоставяне на площите.

Причинител на вкорковяването на корените на доматите е гъбата Pyrenochaeta lycopersici Gerlach & Schneider. Освен домати тя е в състояние да напада краставиците и салатите.

Растежът и плододаването на болните растения са силно редуцирани. От най-долните листа започва увяхване и жълтеене, което постепенно обхваща и връхните етажи. Първоначално тургурът на растенията се възстановява нощем, но по-късно увяхването става необратимо. Върху тънките коренчета на нападнатите растения се наблюдават характерни светлокафяви участъци, достигащи 0,5 см. Върху по-дебелите корени се развиват тъмнокафяви корковидни петна. С напредване на болестта петната се сливат и обхващат изцяло главния корен, който придобива тъмнокафяв цвят. Понякога вкорковяването се разпростира и до основата на растенията. Често върху стъблата на растенията се образуват множество въздушни корени. На по-късни етапи от развитието на болестта стъблото става кухо. Първите признаци на болестта обикновено се наблюдават няколко седмици след засаждане на растенията на постоянно място, след формиране на първите китки или непосредствено преди узряване на плодовете, тъй като развитието на болестта е бавно. Заразените растения образуват малко, дребни и с влошено качество плодове.

Гъбата, причиняваща на вкорковяване на корените, е типичен почвообитаващ вид, който се запазва в растителните остатъци, като в повърхностния почвен слой плътността му е най-голяма. Болестта се развива силно при монокултурно отглеждане на доматите поради натрупване на зараза в почвата. Оптимална за развитието на патологичния процес е температура между 15 и 20ºС.

 

КОНТРОЛ

 

Да се избягва монокултурно отглеждане на доматите. Индивидуалното развитие на разсада в блокчета значително забавя инфектирането на растенията след засаждането им на постоянно място. Задължително обеззаразяване на почвата в оранжериите чрез соларизация (поливане и мулчиране с полиетиленово фолио през най-топлия летен месец), чрез пропарване (96-100ºС за 1 час през 3-4 години) или по химичен начин (базамид 60 кг/дка). При поява на болестта растенията бързо да се загърлят, за да се образуват нови адвентивни корени и да се удължи вегетирането им. За ограничаване и потискане на патологичния процес почвата може да се полее с топсин – 0,1% в момента на засаждането и 15 дни след това. Заболяването може да се ограничи чрез мулчиране на цялата площ с платно от полиетилен или поливинилхлорид. 

 

  |  Views: 1040  |  Прочетено във Вестник за градината