Вертицилийно увяхване
Вертицилийно увяхване е една от най-вредоносните болести по зеленчуковите култури, която се проявява както при отглеждане на открито, така и в култивационни съоръжения.
Вертицилийното увяхване е типична трахеомикоза, тъй като причинителят на болестта се развива в ксилема на проводящата система. Причинителят на болестта запушва механично проводящата система вследствие развитието на собствените си структури или я дезинтегрира под влияние на отделяните токсини и ензими. Като краен резултат тя се разрушава, потъмнява и не може да осъществява функциите си по снабдяването на растенията с вода и хранителни вещества. Разрушаването на проводящата система е добре видимо при напречен разрез на стъблото или на листните дръжки, къдато тя личи като частичен или пълен некротичен пръстен. Външните симптоми на болестта започват като локално увяхване, последвано от пожълтяване и некроза на отделни участъци от петурата на най-долните листа, често намиращи се между по-големите разклонения на нерватурата. С напредване на болестта се обхващат и листата от по-горните етажи на растенията, които некротират и остават да висят върху стъблото. Често се запазват зелени листенца само по върховете на стъблата. На по-късни етапи от развитието на болестта се стига до пълно обезлистване и унищожаване на растенията, а посевът или насаждението се прореждат, което е причина за силно намаление на продуктивността.
Вертицилийно увяхване се предизвиква от гъби, отнасящи се към род Verticillium. Спороносните органи при тези видове са изправени, септирани, етажно разклонени, с добре оформена централна ос. Разклоненията са къси, по 5-6 на всеки възел, на върха с едноклетъчни, яйцевидни, безцветни, дребни спори. Гъбата е в състояние да формира и тъмни до почти черни микросклероции, които са резултат от интензивното делене на клетките на мицела в различни направления.
Представителите на род Verticillium са полифаги, нападат голям брой растителни видове, отнасящи се не само към зеленчуковите, но и към масово отглежданите земеделски и горски култури. Като правило те се отнасят към двусемеделните видове.
Гъбите от род Verticillium са типични почвообитаващи видове, които се запазват като мицел в растителните остатъци или като микросклероции в почвата, където запазват жизненост до 15 години. Особено голяма зараза се натрупва в песъчливите и бедни на органична материя почви, където дейността на почвените микроорганизми-антагонисти е силно ограничена. При богати на хумус почви, с висока биогенност, проявите на болестта са по-слаби. От почвата гъбите нападат младите коренчета на растенията директно или през микрорани, получени при пресаждането и разсаждането, при обработките или от различни видове почвени неприятели. Възможно е разпространение на инфекция и чрез пренасяне на разсади или чрез почвата, полепнала по почвообработващите инструменти и машини.
Болестта се развива силно при продължително монокултурно отглеждане на високо чувствителни култури, какъвто е пиперът, и интензивно натрупване на инфекция в почвата. Особено силни прояви на болестта се наблюдават в редки посеви или насаждения. Големите количества азотни торове, високите температури и намалената почвена влажност увеличават проявите на болестта. Поради това развитието на патологичния процес през юли и август се засилва, а със захлаждането през септември се наблюдава частично възстановяване на растенията.
Род Verticillium е сравнително беден и от него са известни само два вида – Verticillium dahliae Kleb., който образува черни микросклероции и преобладава в полските райони, и V. albo-atrum R. & B., при който отсъстват микросклероции и се среща в райони с по-голяма надморска височина. Тези два вида са идентифицирани и като причинители на фузарийно увяхване по зеленчуковите култури. Те имат сравнително еднообразна биология, екология и мерки за контрол.
Въпреки че вертицилийното увяхване има широко разпространение, то е с най-голяма вредоносност за доматите, патладжана, тиквените култури и особено за пипера.
Вертицилийно увяхване по доматите
Вертицилийното увяхване има по-голямо икономическо значение за оранжерийното производство на домати поради монокултурното им отглеждане и натрупване на инфекция в почвата, докато при полско производство се развива по-рядко.
Обикновено признаците на болестта се появяват в средата на вегетационния сезон, в периода около цъфтежа, въпреки че заразяванията протичат много по-рано. Растенията увяхват през деня и не са в състояние да възстановят тургура си нощем. Първоначално върху най-долните листа се образуват едри, неясно ограничени хлоротични петна, водещи до жълтеене и изсъхване, които постепенно обхващат целите растения. В някои случаи растенията изсъхват без промяна на цвета. При прерязване на листните дръжки и стъблото се наблюдава зелено-кафяво оцветяване на дървесината, която обаче не е рехава или куха, както при бактерийното изсъхване. Корените на растенията са свежи и здрави на вид, но със загиване на надземната част започват да изгниват. Плодовете се оцветяват преждевременно, но остават дребни и недоразвити.
Вертицилийно увяхване по пипера
Вертицилийното увяхване е широко разпространена и силно вредоносна болест за пипера, като в много случаи се явява ограничаващ фактор за неговото отглеждане.
Първоначалните признаци на болестта обикновено се появяват в периода около цъфтежа. Нападнатите растения имат намален растеж, скъсени междувъзлия и дребни тъмнозелени листа. Тези признаци са по-силно изразени при по-ранно заразяване. При по-късна инфекция най-долните листа завяхват и върху тях се формират неясно ограничени хлоротични петна, които постепенно ги обхващат изцяло. Нападнатите листа пожълтяват, некротират и опадат. Болестта се разпростира към горните етажи, предизвиквайки обезлистване, като само на върха остават по няколко дребни листенца. Впоследствие растенията изцяло изсъхват. Рано нападнатите растения не завръзват, а при по-късно нападение образуваните плодове са дребни и спаружени. Корените на болните растения са свежи и здрави на вид. При напречен пререз на стъблото се установява покафеняване и некроза на проводящата система.
Вертицилийно увяхване по патладжана
Вертицилийното увяхване е една от най-често срещаните и вредоносни болести по патладжана.
Признаците на болестта се появяват масово в периода на бутонизация и цъфтеж. Върховете или краищата на междунервията на най-долните листа започват да избледняват и увяхват. Впоследствие увяхва и изсъхва целият лист. Постепенно се обхващат и по-горните листа, като само връхните се запазват свежи. При ранно нападение болните растения имат намален растеж. Корените на нападнатите растения са свежи и без външни признаци. При обелване на кората в областта на кореновата шийка се вижда, че ликото и дървесината са кафяви.
Вертицилийно увяхване по бамята
Признаците на болестта се изразяват в общо закържавяване на растенията. Върху долните листа се развиват първоначално завяхващи хлоротични участъци, които постепенно некротират, обхващайки цялата им повърхност. Повредите се разширяват към горните листа, които вехнат, засъхват и окапват, а растението се оголва. При разрязване на стъблото се вижда, че проводящите съдове са потъмнели.
Вертицилийно увяхване по тиквените култури
Началните признаци на болестта се появяват в периода около цъфтежа. Нападнатите растения имат редуциран растеж, скъсени междувъзлия и дребни тъмнозелени листа. Най-долните листа завяхват и върху тях се формират неясно ограничени хлоротични петна, които постепенно се разрастват. Нападнатите листа пожълтяват и изсъхват. Болестта се разпростира върху горните етажи на растенията, предизвиквайки обезлистване. Впоследствие растенията изсъхват изцяло. Корените на болните растения са свежи и здрави на вид. При напречен пререз на стъблото се наблюдава покафеняване и некроза на проводящата система.
КОНТРОЛ
След приключване на вегетацията всички растителни части, включително и корените на растенията, трябва да се съберат внимателно, да се изнесат от полето или оранжерията и да се унищожат, за да се избегне натрупване на зараза в почвата. Задължително е да се спазва 4-5-годишно сеитбообращение, в което са включени и житни култури, които не са гостоприемници на причинителите на вертицилийното увяхване. Повишаване общата биогенност на почвата чрез внасяне на големи количества оборски тор или компост. Почвената влажност трябва да се поддържа около 80-85% от пълната полска влагоемност (ППВ). Задължително обеззаразяване на почвата в оранжериите с базамид (60 кг/дка) или чрез соларизация (почистване, навлажняване, покриване на почвата с фолио и затваряне на оранжериите през месеците юли и август), при което обаче се унищожава само мицелът на паразитите, докато микросклероциите не се засягат. Добри резултати дава и внасянето на биопрепарата триходермин в почвата. Преди изнасяне на разсада на полето е необходимо да се полее с топсин – 0,07% по 5 л/м2. Подхранването на растенията да се извършва с ниски дози (10-12 кг/дка) амониев сулфат. Растенията, показващи силно изразени симптоми, трябва да се изкоренят и унищожат. Особено ценните възрастни растения може да се полеят със същия препарат и на полето.