Като причинители на вертицилийно увяхване по ягодата са  идентифицирани две гъби – Verticillium albo-atrum  Reinke & Berth и Verticillium dahliae Kleb. Болестта има космополитно разпространение във всички по-южни райони на отглеждане на културата. Тя се проявява най-силно през първата година от засаждането на растенията.

Периферията на най-външните листа на болните растения покафенява, а по-късно некротира. Вътрешните листа закържавяват, но остават зелени до загиването на растенията, с което признаците на вертицилийното увяхване се разграничават от кореновото и стъбленото гниене, при които увяхват както младите, така и старите листа. При разрез се вижда, че проводящият цилиндър на стъблото е кафяво оцветен. Симптомите могат да бъдат наблюдавани през цялото лято.

Паразитите се запазват в почвата. Пренасянето на патогена от едно насаждение в друго се извършва чрез водата и вятъра или чрез инфектирани растителни части.

Развитието на на вертицилийно увяхване по ягодата се благоприятства от стресови стойности на външните фактори – силна слънчева радиация, високи температури, ниска почвена или атмосферна влажност и т.н. Интензивността на патологичния процес се определя и от нивото на азотното хранене, от вида на предшественика, както и от неговата чувствителност към същите патогени.

КОНТРОЛ

Контролът на болестта е изключително труден и на практика се осъществява само чрез засаждане на ягодата в подходящо сеитбообращение, включващо житни култури, които не се нападат от тези патогени, или чрез отглеждане на резистентни сортове.