Бялото гниене е повсеместно разпространена болест по луковите култури, която у нас проявява по-голямо стопанско значение за чесъна. Причинител на бяло гниене по чесъна е гъбата Sclerotinia cepivorum Berkeley, която напада само луковите видове.

Болестта се проявява на полето и при условия на съхранение. В края на пролетта отделни растения изостават в развитието си. От долните листа започва жълтеене, което постепенно се разпростира и върху горните. По-късно пожълтелите листа започват да вехнат, загниват и изсъхват. При изскубване листата се късат и главите остават в почвата. При изваждане се вижда, че са обхванати от гниене, което започва от външните люспи и постепенно обхваща вътрешните. Загнилата част първоначално е бяла и е покрита с изобилен бял памукообразен налеп. Впоследствие повредените тъкани потъмняват поради образуваните сред налепа многобройни дребни черни склероции. Болестта може да причини пълно загиване на растенията на полето. Късно заразените не загиват, но луковиците им не са подходящи нито за консумация, нито за лагеруване. Гниенето продължава и по време на съхранението на чесъна, където луковиците се мумифицират и стават леки и шупливи. Подобни симптоми се наблюдават и по праза на полето, в края на вегетационния сезон.

Причинителят на бяло гниене по чесъна презимува в заразените луковици и в почвата, където запазва жизненост до 10 години. Разпространнието на гъбата е контактно – от растителните остатъци тя се пренася върху младите растения. Поливните и дъждовните води, както и оборският тор, също взимат съществено участие в разпространението на инфекцията.   Болестта се проявява силно при хладни условия и сравнително ниска почвена влажност. Развитието на патогена е особено интензивно при слабо кисели почви (рН-5,5-6,5).

КОНТРОЛ

Спазване на 10-годишно сеитбообращение и унищожаване на растителните остатъци от предишната култура. За засаждане трябва да се използват здрави луковици или да се третират с топсин – 0,2% за 2 часа, след което се просушават. За ограничаване на болестта се препоръчва по-рядко засяване или засаждане на лука, както и поддържане на по-висока почвена влажност. Необходимо е своевременно отстраняване на първите болни растения в посева.