Болестта е разпространена повсеместно, но представлява по-голяма опасност за оранжерийното производство. Всички тиквени видове са чувствителни спрямо бяло гниене, но особено податлива е краставицата. Причинител на бяло гниене по тиквените култури е гъбата Sclerotinia sclerotiorum (Lib.) Masse, която е в състояние да напада растенията и от много други ботанически семейства.

Бялото гниене обхваща всички растителни части – стъбла, дръжки, листа, мустаци, завръзи и плодове. Обикновено повредите се предхождат от механични наранявания на растенията, най-често нанесени при формирането им. С най-голямо значение е стъблената инфекция в прикореновата част или по разклоненията. Нападнатите тъкани омекват и се покриват с обилен бял налеп. На повърхността му или вътре в нападнатите растителни части се образуват едри черни склероции. Повредените растения пожълтяват, бързо губят тургур и изсъхват. Обикновено плодовете се нападат в периода на технологична зрялост, най-често от остатъците от цвета, след което повредите се разрастват. Нападнатите тъкани загниват в дълбочина и също се покриват с плътен бял налеп.

Причинителят на бяло гниене по тиквените култури се съхранява в почвата, където запазва жизненост до три години. Разпространението му се осъществява чрез части от мицела, които проникват в растението през рани. Болестта се развива силно при монокултурно развитие на силно чувствителни култури и натрупване на инфекция в почвата. Удължените периоди с висока влажност вследствие на дъжд или поливане благоприятстват развитието на болестта.

КОНТРОЛ

Всички общосанитарни агротехнически практики като сеитбообращение, висока агротехника и дълбока оран след прибирането на реколтата задържат развитието на бялото гниене. Ограничаването на поливането в края на вегетационния сезон намалява силно появата на признаците по плодовете. При благоприятни условия за развитие на болестта могат да се проведат химични третирания с топсин – 0,1%.  Върху локалните повреди по стъблото може да се направи превръзка, напоена с разтвор на същия препарат.