Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Бяло гниене по зелето

Бялото гниене се развива по всички зелеви култури, но има най-голямо стопнско значение за главестото зеле. Причинител на бяло гниене по зелето е неспециализираната гъба Sclerotinia sclerotiorum (Libert) Masse.

Болестта се проявява на хармани. Младите растения обикновено не се нападат. Върху възрастните растения болестта предизвиква воднисти напетнявания в основата на стъблото, близо до повърхността на почвата. Повредите се разрастват и причиняват полумокро гниене на долните, стареещи листа, от които те преминават върху главата. Нападнатите тъкани омекват и изгниват, а по-късно се покриват с плътен бял ватообразен налеп. Сред него се забелязват едри, твърди, черни склероции. При прибиране на болни растения в хранилищата развитието на болестта се засилва и при благоприятни условия тя е в състояние да обхване големи партиди. При засаждане на болни семенни растения те загиват преди цъфтежа или развиват спаружени, недоразвити семена. 

Причинителят на бяло гниене по зелето се запазва в растителните остатъци и в почвата, където съхранява продължително време жизнеността си.  Болестта се проявява силно при монокултурно отглеждане на зелевите видове, при богата на органични вещества, хладна до умерено топла и влажна почва. Благоприятни условия за развитие на болестта се създават в гъстите насаждения.

 

КОНТРОЛ

 

Необходимо е спазване на 6-7-годишно сеитбообращение с включване на житни зърнени или фуражни видове. Болните растения трябва да се унищожават в началните стадии от развитието на болестта, преди образуване на склероциите. Складовите помещения трябва да се обеззаразяват внимателно. Необходим е периодчен контрол върху съхраняваните зелки и бракуване на всички повредени глави.

 

  |  Views: 378  |  Прочетено във Вестник за градината