Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Бяла ръжда по зелевите култури

Независимо от името й болестта бяла ръжда по зелевите култури се отнася към групата на маните. Тя има повсеместно разпространение, но сравнително със слаба вредоносност, най-вече за семепроизводството.

Причинител на бяла ръжда по зелевите култури е гъбата Albugo candida (Persoon) Gray.

Болестта може да има системно развитие, при което обхваща нежните нарастващи тъкани по върховете на цветоносите и самите съцветия. Те са хлоротични, хипертрофирани и покрити с белезникави пришки, които по-късно добиват прашест вид. Заразените цветове са едри, месести, деформирани и зелени вместо жълти на цвят. Върху листата болестта има локално развитие, при което се образуват едри неясно ограничени петна, покрити от долната страна с бели пришки, наредени в концентрични кръгове.

Причинителят на бяла ръжда по зелевите култури презимува в многогодишните си плевелни и диви гостоприемници под формата на зимни спори, които извършват първичните заразявания през пролетта. През вегетационния сезон разпространението на болестта се извършва чрез летни спори. Добри условия за развитие на болестта се създават при продължителни студени периоди, поради което болестта обикновено се проявява интензивно в края на зимата и рано през пролетта.

 

КОНТРОЛ

 

Мерките за ограничаване на бялата ръжда включват унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата и спазване на 3-4-годишно сеитбообращение с пространствена изолация. При благоприятни условия за развитие на болестта и в семепроизводните посеви могат да се проведат вегетационни пръскания с някои от разрешените фунгициди (с добавяне на прилепител) до ограничаване на развитието й.

 

  |  Views: 266  |  Прочетено във Вестник за градината