Причинител на брашнеста мана по ябълката е гъбата Podosphaera leucotricha (Ellis & Everhart) Salmon, с безполов стадий Oidium farinosum Cooke. Болестта има повсеместно разпространение и голямо икономическо значение, особено за силно чувствителните  сортове.

От заразените през предшестващата година листни пъпки се образуват леторасти със системно развитие на болестта. Те са слаби, със скъсени междувъзлия и с розетъчно разположени, тесни, ладиевидно извити листа. Цветните органи са силно деформирани и завръзи обикновено не се образуват. Всички нападнати растителни тъкани се покриват с плътен бял налеп, който по-късно потъмнява. Инфектираните растителни части постепенно некротират и опадат. При заразяване през същия вегетационен сезон най-често от долната страна на листата и върху листните дръжки се появяват локални брашнести петна с различна форма и големина. Те предизвикват деформации на петурата и тръбовидното й завиване около централната жилка. От листните дръжки патогенът се прехвърля върху пъпките, намиращи се в пазвите на листата. Заразените с брашнеста мана пъпки са по-чувствителни спрямо ниски температури от здравите, поради което при студени зими голяма част от тях измръзват и развитието на болестта през следващата пролет е по-слабо. Върху заразените плодове се появяват петна под формата на ръждива мрежа, която обхваща различно големи участъци от повърхността и прониква на различна дълбочина в тъканите.

Причинителят на брашнеста мана по ябълката презимува като мицел в заразените листни и цветни пъпки, откъдето напролет се развива по системен път. За условията на нашата страна плодните тела на гъбата не узряват и нямат значение за поддържане на нейния жизнен цикъл. Разпространението на болестта през вегетационния сезон се осъществява чрез летни спори. Гъбата се разпада на многобройни физиологични раси, нападащи ябълката и по-рядко крушата.

Болестта се развива силно след меки и влажни зими. Метеорологичните условия през вегетационния сезон почти не влияят върху нейното развитие, тъй като спорите прорастват при широк температурен (4-30ºС) и влажностен (34-96%) диапазон. Едва при температура над 33ºС нарастването на гъбния мицел спира. Честите и интензивни дъждове задържат развитието на болестта по косвен начин, тъй като измиват голяма част от спорите и ограничават заразяванията.

КОНТРОЛ

Необходима е прецизна фитосанитарна резитба на системно болните леторасти до здрави тъкани, която се извършва през невегатационния сезон паралелно с конвенционалната резитба за плододаване. През пролетта е необходима зелена резитба за отстраняване на всички новоразвили се леторасти и листни розетки с признаци на заболяването. Препоръчват се вегетационни химични пръскания през 10-12 дни до ограничаване развитието на болестта с подходящи разрешени фунгициди. Обикновено третиранията се преустановяват след приключване на вторичния растеж на дърветата.

Високо чувствителни спрямо брашнеста мана по ябълката са сортовете Джонатан, Мойра, Джонафрий, Английска рента, Златна дицова,  Бернска розова, Бял зимен калвил, Златна резистентна, Джонаголд, Айдаред, Голджон, Файърсайд, Спайголд, Макинтош, Римска хубавица, Кортланд, Монро, Джърсимак, Блъшинг голден, Тракийска ранна, Виста белла, Грени Смит, Минсън, Уайнстеп, Стейман, Тракийска ранна и други. Силно се напада от болестта и най-разпространеният у нас ябълков сорт Златна превъзходна.

Умерена устойчивост спрямо брашнеста мана е установена при сортовете Глостер, Молиз делишес, Перитън, Фуджи, Червена превъзходна, Старк, Фрийдмън, Брайтголд.

Високо ниво на устойчивост спрямо причинителя на болестта притежават сортовете Прима, Демократ, Озарк голд, Колотни, Фуджи.