Брашнеста мана може да бъде наблюдавана по магданоз, копър, моркови и по-рядко по целина и пъщърнак. Особено силно се нападат растенията, оставени за семена. Причинител на брашнеста мана по сенникоцветните растения е гъбата Erysiphe umbelliferarum De Bary. Тя се разпада на многобройни специализирани форми, които паразитират по различни сенникоцветни видове – f. sp. dauci по морковите, f. sp.  pastinacae по пащърнака и т.н.

Върху всички надземни части на растенията – листа, листни дръжки, цветоноси, съцветия и семена се развиват неправилно закръглени, бели до сиво-бели налепи, които се разширяват и сливат. През втората половина на вегетационния сезон върху налепа се появяват многобройни черни плодни тела. Нападнатите растителни части покафеняват, засъхват, а семената се оронват недозрели. Кореноплодите прекратяват развитието си и остават малки и жилави.

Причинителят на брашнеста мана по сенникоцветните растения се съхранява в семенните растения и в диворастящите гостоприемници. Болестта се развива силно при сравнително топло време и влажни условия, поради което се проявява най-често в  семепроизводните посеви.

КОНТРОЛ

Внимателно унищожаване на всички болни растителни остатъци след прибиране на реколтата. При производствените посеви от магданоз и листна целина може да се извърши преждевременно покосяване и прибиране на листната маса, с което се променят условията за развитие на болестта по новия подраст. При семепроизводните посеви се провеждат вегетационни химични третирания с някои от разрешените фунгициди.