Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Брашнеста мана по прасковата, нектарината и бадема

Причинител на брашнеста мана по прасковата, нектарината и бадема е гъбата Sphaerotheca pannosa (Wallroth) Levelle var. persicae Woronichin, която има безполов стадий Oidium leuconium Desmazieres. Патогенът е в състояние да зарази и кайсията. Болестта брашнеста мана по прасковата е с нарастващо стопанско значение поради високата чувствителност на преобладаващата част от отглежданите у нас сортове.

Външните признаци се проявяват върху всички растителни части  – листа, леторасти и плодове, под две форми – системна и локална. Първата е резултат на инфекция, намираща се в листните пъпки. Формираните леторасти са недоразвити, деформирани и изцяло покрити с бял прашест налеп. Локалната инфекция се появява най-напред върху младите нарастващи плодове под формата на разрастващи се брашнести петна, под които плодовото месо потъмнява и вдървесинява. В някои случаи могат да се появят и напуквания. Във втората половина на лятото по листата и по върховете на леторастите се формират многобройни, най-често ъгловати, хлоротични, локални петна, покрити от долната страна с брашнест налеп. Нападнатите листа се деформират силно, а при висока плътност некротират и опадат.

Причинителят на болестта презимува между люспите на нападнатите пъпки. Първичните заразявания се осъществяват чрез зимни спори, които проникват директно през покривните тъкани на листата, докато са още нежни. Масовите заразявания през вегетационния сезон се осъществяват чрез въздушно разпространявани летни спори, които се образуват върху първично нападнатите тъкани.

Болестта се развива в широк температурен диапазон, но задължително при условия на висока въздушна влажност, въпреки че единични заразявания са възможни и при сухо време. Честите и интензивни дъждове са неблагоприятни за развитието на тази брашнеста мана. Покълването на спорите се стимулира от интензивната слънчева светлина.

 

КОНТРОЛ

 

Създаването на нови прасковени и нектаринови насаждения трябва да се извършва в проветриви райони. Отглежданeто на дърветата да става при висок агрофон. Необходима е прецизна фитосанитарна резитба на нападнатите леторасти през зимния период. Вегетационни пръскания се извършват при формиране на младия завръз и след това в интервал от 10-12 дни до наедряване на плодовете с подходящи разрешени фунгициди. При силно чувствителните спрямо болестта сортове се извършва прашене със сяра 3-4 кг/дка – непосредствено след цъфтежа (за плодовете) и в края на юни-началото на юли (за леторастите).

Особено висока чувствителност спрямо брашнеста мана по прасковата проявяват нектариновите сортове. Устойчивост спрямо болестта е установена при прасковените сортове Хале и Елберта.

 

  |  Views: 273  |  Прочетено във Вестник за градината