Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Брашнеста мана по краставиците и останалите тиквени култури

Брашнестата мана има определящо икономическо значение за тиквените култури при отглеждане както на полето, така и в култивационни съоръжения. Въпреки че всички тиквени култури са чувствителни към болестта, тя е най-вредоносна за краставиците и по-малко за тиквите и тиквичките. Причинители на брашнеста мана по краставиците са два вида гъби – Erysiphe cichoracearum De Candolle и Sphaerotheca fuliginea Pollaci. Счита се, че у нас преобладава вторият вид, особено при отглеждане в култивационни съоръжения.

Нападат се всички надземни части на растенията, но болестта засяга най-много листата и листните дръжки, където се появява бял или кремав брашнест налеп, първоначално от горната страна, а по-късно и от двете листни повърхности. В началото налепът се появява под формата на единични закръглени петна, които бързо се разрастват и могат да обхванат цялата повърхност, особено при ранно заразяване и силно нападение. Цветовете на силно нападнатите растения опадат. Плодовете завяхват и макар и рядко, също се покриват с брашнест налеп.

Гъбата се развива целогодишно в култивационните съоръжения, откъдето инфекцията преминава на полето. Възможно е пренасяне на заразата и чрез въздушните течения от юг.

Развитието на брашнеста мана по краставиците се влияе силно от възрастта на растението, неговото физиологично състояние и от външните условия. Младите листа са устойчиви и не се нападат. Признаците се появяват  повече върху интензивно развиващите се растения. Умерената температура и ниската интензивност на светлината провокират развитието на патологичния процес. Покълването на спорите и заразяването се извършват в отсъствие на вода и при намален тургур на листата. Поради това при полски условия болестта се развива по-силно в години с по-малко валежи през вегетационния сезон и при невъзможност да се обезпечи нормален воден режим.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата с брашнестата мана е трудна, поради което общите профилактични мероприятия по унищожаване и заораване на растителните остатъци, борбата с плевелите на полето, в култивационните съоръжения и около тях трябва да се провежда с голямо внимание. При оранжерийно отглеждане на краставиците трябва да се поддържа висока атмосферна влажност и да провеждат задължителните освежаващи поливки и оросявания на растенията, които правят невъзможно развитието на болестта. При поява на първите признаци се провеждат фунгицидни третирания с някои от разрешените препарати. Третиранията продължават, докато се появяват нови напетнявания по листата. Серните средства, въпреки че са високоефективни по отношение на брашнестите мани, са силно фитотоксични за тиквените култури.

 

  |  Views: 953  |  Прочетено във Вестник за градината