Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Брашнеста мана (оидиум) по лозата

Причинител на оидиум по лозата е гъбата Uncinula necator (Schweinitz) Burrill, с безполова форма Oidium tuckeri Berkeley, откъдето идва популярното наименование на тази болест. Счита се, че патогенът представлява комплекс от два подвида, които се разграничават по начина на зимуване и по времето на поява на симптомите. Тази болест има постоянно нарастваща вредоносност през последните няколко десетилетия.

Брашнестата мана напада всички зелени органи на лозата. Обикновено от горната страна на листата се образуват жълтеникави петна със сиво-бял нежен налеп, под който тъканите некротират. Нападнатите листа се деформират и прегарят, но не опадат. По зелените леторасти се развиват светлокафяви петна под формата на точковидна, разрастваща се некроза, които са покрити със светъл налеп. Повредените леторасти не узряват добре и лесно измръзват през зимата. При ранно нападение се наблюдава изресяване или деформиране на ягоридата. При по-късно заразяване  зърната се покриват със сиво-бял налеп, под който тъканите прегарят. Зърната се напукват дълбоко, така че семките им се показват. Този признак представлява най-характерният симптом на брашнестата мана по лозата. При още по-късни заразявания зърната не се напукват, но върху тях се развива паяжиновиден налеп с лъчиста структура. От тези повреди вторично проникват причинителите на сивото гниене (Botrytis cinerea), мекото гниене (Penicillium expansum) или мокрото гниене (Rhizopus nigricans). След прошарване на гроздовете причинителят на болестта не напада зърната, а само чепките.

Гъбата презимува като уплътнен мицел между люспите на пъпките. Разпространението и разсейването на паразита през целия вегетационен сезон се осъществява единствено чрез летни спори.

Оидиум по лозата се развива силно при умерена температура и при влажен въздух. Оптимални условия за спорообразуване на лятната (конидийната) форма се създават при температура 25ºС и относителна влажност на въздуха 60-80%. При температури над 29ºС спорообразуването спира. Не е необходима свободна капка вода за покълване на спорите, нещо повече,проливните дъждове ограничават развитието на болестта, тъй като измиват спорите и ги отнасят в почвата. Критична за развитието на болестта е фазата преди и по време на цъфтежа. Особено силно се нападат асмовидно формираните лози.

 

КОНТРОЛ

 

Отглеждането на лозите трябва да става в проветриви райони и при формировки, съответстващи на сортовите изисквания, с обезателно извършване на всички зелени резитби. Препоръчва се провеждането на 1-2 предцъфтежни пръскания, като първото е при дължина на леторастите 10-15 см и 2-3 следцъфтежни през 10 дни в зависимост от чувствителността на сортовете. Своевременното провеждане на първото пръскане срещу оидиума, което календарно предшества първото третиране срещу маната, е от определящо значение за крайния ефект от химичния контрол. Може да се използват предпазнодействащи фунгициди или сяра на прах 3-4 кг/дка (за прашене рано сутрин или късно вечер, когато има роса). Препоръчва се и използването на системни химиотерапевтични средства.

При контактните фунгициди интервалът между отделните пръскания трябва да бъде около 7, а при системните – 14 дни. За да се предотврати възникването на резистентност, се препоръчва първото и последното третиране да се извършат със сяра или с друг контактен фунгицид.

При силна поява на болестта добри резултати дават третиранията с калиев перманганат-0,12%, неутрализиран с вар-0,75%. Трябва да се има предвид обаче, че тези обработки оказват негативен ефект върху нормалния ход на ферментационния процес. Фунгицидите, препоръчани срещу оидиум, могат да се прилагат в комбинация с препаратите, използвани за борба с маната по лозата, без обаче да се смесват системни препарати с бордолезов разтвор.

Някои от химичните препарати, използвани за борба срещу маната по лозата, които съдържат цинеб, имат страничен ефект, изразяващ се в засилване на развитието на оидиума.

Силно чувствителни към оидиум са лозовите сортове Димят, Памид. Сравнително по-слабо се нападат сортовете Поморийски бисер, Бяла резикия, Червен мискет, Суперран Болгар, Русенски мискет и други.

 

  |  Views: 1489  |  Прочетено във Вестник за градината