Бели пеперуди
Pieridae
Съществуват много видове бели пеперуди (сем. Pieridae), но сред тях по-известни и широко разпространени са голямата (бялата) зелева пеперуда, ряпната пеперуда, синапницата и пъстрата синапница. Вредоносността на тези насекоми е ограничена преди всичко върху зелевите култури.
Пеперудите са сравнително едри и при разперени крила достигат до 55 мм. Тялото е пепелносиво и покрито със сиви власинки. Крилете са брашнестобели и изпъстрени с различни черно оцветени петна и рисунки, които често се различават при двата пола. Задните крила обикновено са сиво-жълтеникави. Гъсениците са жълтеникаво-зелени, пъстри, с черни точки и с жълти гръбни и странични линии. Тялото е покрито с власинки и на дължина достига до 40 мм. Какавидата също е жълто-зелена и изпъстрена с черни точки.
Белите пеперуди развиват по 3-4 поколения годишно. Зимуват какавидите по стъблата на дърветата, по стрехите, стоборите, плетищата и други подобни места, поради което се срещат по-често около населени места. Пеперудите се появяват през пролетта – в края на април и в началото на май. Те са активни през деня и летят през топлите и слънчеви дни, главно преди обед. В дъждовни и мрачни дни летежът се преустановява, а пеперудите се крият от долната страна на листата. Хранят се с нектар от различни цъфтящи растения. Яйцата се снасят на купчинки, по 15-20 броя, от долната страна на листата. Младите гъсеници на бели пеперуди изгризват долния епидермис и паренхимната тъкан, без да засягат горния. Възрастните гъсеници обикновено се намират върху горната повърхност на листата, като ги изгризват изцяло, незасегнати остават само дебелите жилки. Те отделят секрет, който причинява обрив при хората.
Голяма (бяла) зелева пеперуда (Pieris brassicae L.)
Вреди, като нагризва листата на различни видове зеле, ряпа, репички, спанак, хрян и т.н.
На върха на предните крила на пеперудите има широка черна сърповидна ивица. При женските индивиди в средата на предните крила има две големи кръгли петна. В предния край на задните крила и при двата пола се намира по едно черно петно. Гъсеницата е жълтеникаво-зелена, пъстра, с черни точки и жълти гръбни и странични линии. Тялото е покрито с власинки. Развива 3-4 поколения годишно и зимува в укрития извън обработваемите площи.
Ряпна пеперуда (Pieris rapae L.)
Вреди по главестото и цветното зеле, алабаша, ряпата, репичките, хряна и голям брой други зеленчукови видове.
От горната страна на предните крила при женските индивиди има по две, а при мъжките по едно сиво-черно петно. От долната страна на предните крила и при двата пола има по две кръгли черни петна. Задните крила и при двата пола имат по едно черно петно в предния край. Гъсениците са с кадифенозелен цвят. Надлъжно по гърба им преминава бледожълта ивица. Тялото им е покрито с фини точици, от които излизат сиво-белезникави власинки. Развива 2-3 поколения годишно и зимува в укрития извън обработваемите площи. Често се появява в по-голям размер от голямата зелева пеперуда.
Синапница (Pieris napi L.)
Среща се по-ограничено в зеленчуковите градини и по-често в ливадите. Напада спанака, ряпата и по-рядко зелевите култури.
По своите морфологични особености прилича много на ряпната пеперуда. За разлика от нея жилките на задните крила са покрити с по-тъмно оцветени люспици, които ги очертават контрастно. Гърбната страна на гъсеницата е кафяво-зелена. Отстрани тялото е по-светло, с по една надлъжна ивица от двете страни. Има същата биология, както и останалите бели пеперуди.
Пъстра синапница (Pieris daplidicae L.)
Неприятелят има съществено значение за семепроизводството, тъй като нагризва цветовете и шушулките на зелето, ряпата и алабаша.
Предните крила на пеперудата са бели, изпъстрени с черни петна и ивици. На втория чифт крила има рисунки със зеленикави, жълти и черни петна и ивици. Гъсеницата е жълтеникаво-зелена до синьо-сива. Надлъжно на тялото й преминават ивици с жълтеникав цвят. Покрита е с голям брой кафяви брадавички, върху които са разположени неголеми четинки. Пъстрата синапница има 2-3 поколения годишно и зимува като какавида.
КОНТРОЛ
Борбата с различните бели пепуруди се извършва основно с химични средства. Те проявяват задоволителна ефективност поради открития начин на живот на гъсениците. Използват се широкоспектърни инсектициди.